Буднаера-Епохалнивремена
Буднаера-Епохалнивремена: Новини и горещи теми от България и света
Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство



spacer
Васил СТАНИЛОВ, Pro-Anti 03.11.2014

На висок глас

 

“Тоталитаризмът и болшевизмът прекъснаха историческата връзка между поколенията, паметта, манталитета, културата и нашия език.

Сред разделения и променен народ беше посят страх, плодовете от който берем и днес. От този безкраен страх водят началото си и днешните политически и обществени болести.”

Тези три изречения са диагноза на болестта, от която страда нашият народ, българското общество. Те са синтез на нашите страдания в миналото, точна оценка на проблемите на сегашния ни ден и прогноза за онова, което ни чака, ако не се започне незабавно радикално лечение.

Думите са на един президент.

Лесно е да се досети човек, че не е днешният. За съжаление не бяха казани нито от предишния, нито от по-предишния ни държавен глава. Те са на украинския президент Виктор Юшченко. И са изречени на траурна церемония в памет на украинците, умрели от насилствения глад, наложен от болшевишка Русия през 1932-1933 г.

“Сегашните политически проблеми в Украйна и противопоставянето между руски говорещия Изток и националистическия Запад имат своите корени в масовия глад, предизвикан от Сталин през 30-те години на миналия век - заявява Юшченко. И добавя: - Целта на престъплението е била да унищожи свободния дух на независимите украински селяни и да укрепи съветската колективизация.”

Ако българските президенти отбягваха темата за комунизма, защото се смятаха за “бащи” на нация, проядена от любов необяснима към тази кървава система, защо и политиците, които приехме да ни поведат да я разградим, не по-малко страхливо страняха от ясни и точни изказвания и решителни действия в тази насока.

Уловиха се на въдицата на арбитрите по елегантно говорене и измисляха какви ли не евфемизми само и само да не споменат “антикомунизъм”. Те не си дадоха сметка, че срещу тази дума стоеше другата много по-реална и мобилизираща дума “комунизъм”. И без да усетят, а може би много добре усещайки, тръгнаха към бездната на безсмисленото, но удобно политическо статукво. А ние, заслепени ги следвахме.

Сега, когато небесата на демокрацията се стесниха до размерите на затворническо прозорче, всички отчаяно се питат: Защо се случи това? Защо?

Отговорът е много прост и кратък. Защото начело на похода за свободата застанаха хора, които не смееха да кажат на висок глас, ако не три изречения, като тези на украинеца Юшченко, то поне едно:

Животът по време на комунизма беше позор за всички, които го живяха. И да запалят една свещичка в памет на жертвите му.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  

Последни публикации