Следвайте "Буднаера" в Телеграм
На висок глас
“Тоталитаризмът и болшевизмът прекъснаха историческата връзка между поколенията, паметта, манталитета, културата и нашия език.
Сред разделения и променен народ беше посят страх, плодовете от който берем и днес. От този безкраен страх водят началото си и днешните политически и обществени болести.”
Тези три изречения са диагноза на болестта, от която страда нашият народ, българското общество. Те са синтез на нашите страдания в миналото, точна оценка на проблемите на сегашния ни ден и прогноза за онова, което ни чака, ако не се започне незабавно радикално лечение.
Думите са на един президент.
Лесно е да се досети човек, че не е днешният. За съжаление не бяха казани нито от предишния, нито от по-предишния ни държавен глава. Те са на украинския президент Виктор Юшченко. И са изречени на траурна церемония в памет на украинците, умрели от насилствения глад, наложен от болшевишка Русия през 1932-1933 г.
“Сегашните политически проблеми в Украйна и противопоставянето между руски говорещия Изток и националистическия Запад имат своите корени в масовия глад, предизвикан от Сталин през 30-те години на миналия век - заявява Юшченко. И добавя: - Целта на престъплението е била да унищожи свободния дух на независимите украински селяни и да укрепи съветската колективизация.”
Ако българските президенти отбягваха темата за комунизма, защото се смятаха за “бащи” на нация, проядена от любов необяснима към тази кървава система, защо и политиците, които приехме да ни поведат да я разградим, не по-малко страхливо страняха от ясни и точни изказвания и решителни действия в тази насока.
Уловиха се на въдицата на арбитрите по елегантно говорене и измисляха какви ли не евфемизми само и само да не споменат “антикомунизъм”. Те не си дадоха сметка, че срещу тази дума стоеше другата много по-реална и мобилизираща дума “комунизъм”. И без да усетят, а може би много добре усещайки, тръгнаха към бездната на безсмисленото, но удобно политическо статукво. А ние, заслепени ги следвахме.
Сега, когато небесата на демокрацията се стесниха до размерите на затворническо прозорче, всички отчаяно се питат: Защо се случи това? Защо?
Отговорът е много прост и кратък. Защото начело на похода за свободата застанаха хора, които не смееха да кажат на висок глас, ако не три изречения, като тези на украинеца Юшченко, то поне едно:
Животът по време на комунизма беше позор за всички, които го живяха. И да запалят една свещичка в памет на жертвите му.
Източник/ци: Васил СТАНИЛОВ, Pro-Anti
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!