Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Последният да затвори вратата... или наистина ли българите вече не емигрират
Последната новина, която чух преди да се кача на автобуса за Франция беше, че все по-малко млади българи желаят да емигрират. Днес отново това е на първо място в медиите - "профилът на българските емигранти се променя, все по-малко млади българи заминават да работят в чужбина". Наистина ли е така? Някой проверил ли е на автогарата заминаващите - кой и защо, за да се разбере истинската статистика? Ще ви запозная с двама души, които пътуваха с мен до края на маршрута Париж. Днес те са някъде тук или в района на френската столица и работят. Подобна е сигурно съдбата на другите около 25 души, които се прехвърлиха на автобусите за Испания и южна Франция. Надали имаше други късметлии като мен, които отиваха просто на гости, но аз вече си го бях изработил - последните 5 месеца бях на бригада в САЩ (work and travel).
Със Стоян се запознахме на автогарата в София. Говорехме си за България, за света... Чудехме се защо трябва да чакаме на студа, за да си получим билета за автобуса, защо няма тоалетни или ако има са мръсни и платени... Първото нещо, което ми направи силно впечатление беше възрастта му. Беше минал 60 години и въпреки това е решил да отиде на запад, за да работи. В съзнанието изплува образа на баща ми, който е на същата възраст, но вече уморен от работата, от пътуванията в чужбина...
Стоян обаче не отиваше на гости на децата си, той отиваше да работи. Вече беше работил в Германия, а на времето е бил 15 години в съюза. (Съветския а днес работи в Европейския). Похвали се, че си е купил Опел Корса от Холандия и когато се връща в България има какво да кара. Излязъл му е евтино и харчи малко бензин - "За сам човек си е перфектна количка. Шумен е малък град - ходи се предимно пеш, но ако ти потрябва да отидеш някъде..." На въпроса какво ще работи - отговорът е ясен "нещо в строителството". Върнал се е преди няколко месеца, защото си е наранил крака, но днес отново заминава. Заминава, за да работи в строителството. Вместо пенсия, този човек избира тежкия физически труд, за да живее нормално в България или просто да преживява, спрямо стандарта на хората сред които работи.
На Калотина митничарите специално провериха Стоян и още петима българи. Преровиха им целия багаж. Причината? Имали много печати по паспортите. (вероятно това е системата - оценка на риска).
Сред проверените беше и Пламен. Той е на около 30 години. Преди десетина години е бил от първите български студенти, заминали на земеделска бригада във Великобритания. Разказа ми как българите били едни от най-работливите, само украинците можели да ни бият. Причината? Ако българите заработвали за 2 дни една родна заплата, то украинците за един ден заработвали две техни. Тук отново си спомних за лятото и се замислих - наистина ли българинът е толкова трудолюбив или просто е много беден? Вторият ден от пътуването ни си говорихме дълго за това къде е най-добре да се живее и работи. Сравнявахме работата, храната, осигуровките, цената на жилищата и т.н. в Англия, Германия, Италия, Франция, САЩ и Испания. Той вече имаше опит от първите три държави. Разказа ми, че не може да обясни на баща си, който цял живот е прекарал в различните цехове на един завод, как така тази година, надминавайки дори своите очаквания започва на трето работно място. (аз се похвалих, че за 4 години, откакто съм пълнолетен и работя съм сменил над 17 работни места, по около 4 на година) Най-трудна е срещата с българската действителност, след като се върнеш от чужбина. Как след като там съм работил за 50 евро на ден да започна работа Ловеч за 200-250лв.
Какво ще работи Пламен? Нещо в строителството. Каква е мечтата му? - да отворят пазара на работна ръка в Англия и да отиде с приятели да поработи там. В какво вярва? - че България ще се оправи, но за това ще са нужни поне още 20 години.
Ако слушате новините - не само, че хората не емигрират, но точно обратното - много емигранти се връщат в България, но предимно мениджърски кадри, с идеята да започнат собствен бизнес. Висококвалифицираните кадри все още остават в чужбина. Ако се запознаете с българските емигранти на автогарата или в автобуса - картината е коренно различна. Пламен има висше икономическо образование, завършил е в УНСС Икономика на индустрията, както казва той "точно, когато индустрията в България спря да съществува". Той има висше образование, за което е вложил средства и е отделил години от живота си, но днес предпочита да работи като строителен работник в чужбина, отколкото с висшето си икономическо образование в България. Дори и в големите градове трудно ще получи заплатата и възможностите на общия работник в Европа. Да си гурбетчия днес е начин на живот.
Българският емигрант няма пол или възраст. Образованието му е всякакво - от неграмотните цигани до висшиста Пламен.
Всеки ден из Париж чувам българска реч - в Градините на Тюлери, в Градините на Люксембург, в Лувъра, в търговските центрове Тати, Бабу, в магазините за обувки, в метрото. Ако има толкова много българи тук, кой въобще е останал в България?
Може би съобщават едно наистина вярно нещо - според статистиката все по-малко млади българи искат да емигрират. Ако го погледнем в абсолютни данни - все по-малко млади българи останаха в България, в относителни - все по-малко българи останаха, които имат възможност да емигрират.
Или както се казва - Нека последният да затвори вратата!!!
Източник/ци: zazabg.blog.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!