Следвайте "Буднаера" в Телеграм

България е уродлива и хората са тъжни

15 процента от младите страдат от носталгия по соца
Полина Паунова

Имена
Ние сме три сестри.
Най-голямата е Борба.
Средната е Победа.
Най-малката е Вяра.
Родени сме през социализма.
Ужасно ни личи.



Из „Аз живях социализма”, Борба Георгиева Бръмбашка

2007 г., ноември
8.00 ч – Будилникът на мобилния звъни. Звъни много, гадно и продължително.
8.10 ч – Кафето вече е почти готово. Ожесточено препускане между трите сутрешни блока на националните телевизии.
9.00 ч – Кафето е свършило, половин кутия цигари също. Сини са наплюли червени в ефира, червени са наплюли сини. Спокойна съм, денят ми започва както обикновено.
9.10 ч – Душ, музиката е на макс. Обикновено нещо енергично.
9.30 ч. – Излизам за работа.
1977 г., ноември

6.00 ч – Часовникът от Ташкент прави точно шест удара.
6.10 ч – Кафето се пие пестеливо, във вариант „измил си ходжа главата”, че е скъпо и се намира трудно. Сутрешни блокове няма. Национална телевизия – един брой.
6.40 ч – Паста „Поморин”, шампоан „Алантоин” и прочие тоалетни преживявания
7.00 ч – Вече съм закъсняла за работа, вероятно в някаква фабрика на длъжността шивачка многомашинничка, с оглед семейния ми произход.
Този текст се пише в 9.20 ч сутринта. Този текст е плод на сутрешен бяс и безсилие. Този текст е насочен към всички онези 15% от хората в България, на възраст между 18 и 34 години, които по време на изследването на Световната и Европейската банка „Живот в преход” са посочили, че „при определени обстоятелства” авторитарен режим за страната ни ще бъде една прекрасна алтернатива. Добре, че този текст не е пистолет. Сега малко данни - двете банки правят обобщението, че „в България цари общо усещане за несигурност и носталгия по миналото”. Още малко: в групата на 18-34-годишните българи, които имат бегли спомени отпреди 1989 г., само 30% твърдят, че сега се живее по-добре. При българите между 34 и 49 години този процент пада до 20%. Около 15% от хората над 50-годишна възраст виждат икономически напредък, а 25% считат, че политическата обстановка сега е по-добра от тази преди 1989 г.
Към онези 15%, които незнайно по какви причини са решили, че авторитарен режим ще ни оправи - да вземат да почетат история. Ако ги мързи - да гледат филми. Ако кокошите им мозъци не могат да възприемат – да ми се обадят. Защото тези малки душици между 18 и 34 години ползват всички привилегии на неавторитарните режими. Стават в 8, не в 6. Буди ги мобилен телефон, не часовник от „Кишеньов”, не живеят в Чепърлянци в къща, чието благосъстояние изпъква със стъклен балкон, не пият „Инка”, а сортове Арабика, мият си малките зъбки с „Колгейт”, не с „Поморин” и си избират пастата за миризливите усти от телевизионни реклами. Тези 15% имат избор да сменят канала, да напсуват политик, да не гласуват, да гласуват, да идат в Лондон, да не идат в Лондон, да слушат западна музика, да не слушат западна музика, да четат книги, да не четат книги, да гледат филми, да не гледат филми, да бъдат доволни, да бъдат недоволни. Тези 15% имат право да изказват мнението си, че искат авторитарен режим, именно защото живеят в демокрация. Ако живееха в комунизъм, щяха да имат право на Белене. Ако живееха в авторитарен режим, „вещото им мнение” щеше да се определя от някой милиционер, някой тъп като гъз милиционер, угоден на властта. И щяха да поемат правото си на мнение във вид на палка по простите им глави.
„Демокрацията е душевното спокойствие на гражданите.” – това е краткото определение на демокрацията, което прави Монтескьо. Когато въпросната демокрация не е параван и фалш, тя прави именно това – дава чувство на сигурност. И сега веднага някой ще ме контрира – „Каква сигурност в България?”. Има сигурност. Тя може би не е най-качествената. Но поне е най-добрата, която сме виждали. Сигурност, че аз ще напиша този текст и няма да ме привикат в някое полицейско управление да давам обяснения и да ям бой. Сигурност, че някой, ако не е съгласен с мен, може да ме напсува най-спокойно и няма да се трогнем нито аз, нито той. Сигурност, че едни глупави 15% на възраст между 18 и 34 години могат да се изказват и тези им ментални полюции ще бъдат чути от останалите 85%. И така последните ще знаят мнението на първите, и първите на последните. Малко за мненията – те се формират. Факторите са основно два – семейство и среда. Когато обществото си спомня с умиление годините на соца, един неоформен мозък, в желанието си за оригиналност и единственост, решава, че „твърдата комунистическа ръка” е тая, която ще ни строи и оправи. За абсолютното отсъствие на логика в главите на онези, вече любими мои 15% млади българи, говорят следните данни, констатирани в доклада – „за много хора демокрацията и пазарната икономика не вървят задължително ръка за ръка и мнозина си представят, че идеалното общество е някаква смес от свободен пазар и „желязна ръка”. Всичко чудесно – утопии винаги са се създавали. После хора като Оруел са ги разбивали. Ние обаче си нямаме такъв. Няма кой да разбие нашата утопия за желязната ръка, пазарната икономика, свободния живот и мислене в комбинация с авторитарен режим. Компилациите, които неинформираността и застаряващата ни нация създава в мозъците на наследниците си, са повече от пагубни за мисленето като процес и приоритет за „младите българи между 18 и 34 години”. Хора, които смятат, че авторитарен режим е възможен без лагери, без тотално религиозно осакатяване, без гонения, без мисъл и без още много неща, които сега те приемат за свои права. Е, такъв филм няма. Филмът ще бъде руски, в петък вечер. И тогава същите тези 15% млади, объркани хора ще бъдат първите, които ще изпищят, че някой граби правата им.
Вероятно българинът в момента е шизофренно раздвоен между сладките си спомени за семейна почивка с карта в някой от морските ни курорти по татово време и скъпото луксозно прекарване в черноморски комплекс към сегашния момент. Да, вероятно през 77-ма семейната почивка е лягала доста по-евтино на част от хората, които изобщо са можели да си я позволят. Но да бъдат така добри – моля, спомнете си какъв бе обядът след плаж пред ведомственото бунгалото – лютеница „Хорце” и шпеков салам (защото на почивка се глезим) върху в. „Работническо дело”. И моля ви, бъдете така добри, ако отрочетата ви са от онези 15% да им обясните, че сега имате право на избори. Много повече избори. Включително можете да си ядете шпека всеки ден върху различен вестник.
Вероятно не сме образец за демокрация. Но нека не превръщаме себе си в образец за уродливост. Нямаме право да бъдем глупаци, заради усилията на цивилизацията 2000 години. Усилия на цивилизацията да бъдем цивилизовани. И заради нашите лични осемайсетгодишни услия да имаме правото дори на собствената си глупост, която някой си прави труда да изчислява в проценти.

Източник/ци: Big.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!