Следвайте "Буднаера" в Телеграм

История преди историята

НЕВЪЗМОЖНИЯТ ФОСИЛ: Фосил на трилобит – морско паякообразно, изчезнало напълно преди 280 млн. години – бе намерен във вкаменен  отпечатък на човешка стъпка. (Photos.com)

Леонардо Винтини, Epoch Times

Гореща нощ. Човек решава да се поразходи на брега. Тръгва и усеща меко хрущене под крака си. Спира. Разглежда подметката си на лунната светлина и отстранява останките на нещастното настъпано създание. Продължава спокойно разходката си, без да осъзнава, че е увековечил края на този миниатюрен живот. Всъщност какво странно има в това човек да настъпи трилобит?

Преди около 320 млн. години вид малки краниални създания започнали да населяват моретата на Земята. Тези родственици на морските паякообразни – наподобяващи  омарите и раците – са били някога в разцвета си, но са изчезнали напълно преди 280 млн. години. Става дума, разбира се, за трилобита (trilobite).  

Както е прието днес от по-голяма част от учените човекът се е появил като вид преди не повече от 2 до 3 млн. години. А историята на човека, такава, каквато я познаваме днес, не се простира по-назад от 10 000 години.  

Имайки предвид тези дати можем да заключим, че историята за човека, настъпал трилобит на брега, принадлежи към научната фантастика – човешко същество никога не би могло да настъпи изчезнало преди стотици милиони години създание, а още по-малко човек в обувки – недвусмислен признак за цивилизация. Това е доказателство, което отправя предизвикателство към човешката история – невъзможен фосил.

През юни 1968 г. колекционерът-любител на фосили, Уилям Майстер (William J. Meister) намерил в Антилоп Спринг, щата Юта (Antelope Spring, Utah) камък, дебел 5 см. С един удар на своя чук той разкрил вкаменен отпечатък на човешка стъпка. Но на тази стъпка имало нещо необичайно – настъпан трилобит. Не след дълго новината се разнесла по света и няколко изследователи се отправили към Антилоп Спринг, откривайки още следи от съвременни на вид обувки в геологичен пласт, отговарящ на изключително отдалечена епоха. Каква е тази странна шега, която се прави с историята?

Други предишни открития

През 1852 г. бил взривен гигантски скален масив в Дорчестър, Масачузетс (Dorchester, Massachusetts). След експлозията, сред отломките работниците открили любопитен метален артефакт, счупен на две. Когато събрали двете части, те образували съд с формата на камбана, с дъно 16,5 см. и височина от 11,4 см. Впоследствие установили, че съдът е направен от сребърна сплав. Любопитното е, че този артефакт, който изглежда да е бил конструиран на високо технологично ниво, е попаднал в скалата, докато тя се е образувала преди няколко милиона години – когато хората дори не съществували.

Открития като тези не са малко. Всъщност поради способността им да поставят под въпрос съвременните понятия за произхода на човека, археологическите находища укриват понякога всевъзможни проблематични обекти.   

Осем години преди намирането на вазата в Дорчестър (the Dorchester vase) е бил открит безукорен железен гвоздей в 61-сантиметров къс скала в каменоломна в Кингуди, Шотландия (Kingoodie, Scotland). Острието на гвоздея стърчало от скалата, докато 2 см. от него, включително и главата, били вътре в нея. Според изчисленията на такава скала би трябвало да й е отнело около 60 млн. години, за да се образува.

През 80-те години на 19-ти век собственик на ранчо в Колорадо извличал кокс от минерално находище на 90м. под земята. Когато разбивал извлечените парчета по-късно в дома си, той открил странен на вид железен напръстник. Новината за откритието, известно като „напръстникът на Ева” ("Thimble of Eve"), се разпространила бързо, но поради степента на корозия и невниманието на хората, предметът се разпаднал.

Известно е, че хората са използвали напръстници от хилядолетия. Любопитна подробност в този случай обаче е, че коксът, в който е открит напръстника, се е образувал преди 70 млн. години между периодите Креда и Терциер. Според съвременното разбиране по онова време предшествениците на хората не са били дори маймуни, а друг вид дребен бозайник с изпъкнали очи, люлеещ се между клоните на дърветата.

„Кубът от Залцбург” ("Cube of Salzburg") е друго предизвикателство към историята. Той станал публично достояние, когато през 1885 година австрийски претопвач на желязо разбил парчета кокс и извадил от там железен артефакт с кубична форма. „Ръбовете на този странен предмет бяха идеално прави и оформени; четири от страните му бяха плоски, а оставащите две от тях – изпъкнали и разположени противоположно една на друга. Имаше и дълбок прорез, стигащ до средата на куба”, пише Рене Ноорберген (Rene Noorbergen), специалист по тези въпроси.

По-късно химически анализ установил, че предметът не съдържа никакъв хром, никел или кобалт, а е съставен от някакъв вид ковано желязо. Химическият състав явно изключвал хипотезата, че „кубът” е метеорит, както някои предположили.   

Друго скрито в коксови залежи археологическо съкровище било намерено през 1891 г. от С. Калп, жена от Илиноис. Докато извличала черния материал, тя случайно счупила част от него, при което оттам изпаднала много тънка златна верижка. Тя била затворена в кухина в кокса.

В друг случай, публикуван през 1831 г. от “American Journal of Science” става въпрос за мраморен блок, извлечен от дълбочина около 60м., който впоследствие бил разрязан на парчета. Мраморът, за който се предполага, че се е образувал преди милиони години, разкрил прецизни прорези с размери 2х0.5 инча – с форми, много подобни на днешните букви „u” и „i”. Повторяемостта на символите създава впечатлението, че те са били създадени от човешка ръка.

Подобен е случаят от 2002 г. в китайската провинция Гуиджоу, където в разрушена скала били открити видими от пръв поглед безупречни йероглифи с необясним произход, като се има предвид, че възрастта на скалата била 200 млн. години. Реликвата е известна като „Камъкът на скритите думи”.

Съвременни фосили

През 1976 г. на вниманието на обществеността бе предоставена лъжица, открита през 1937 г. във вътрешността на парче битуминозни въглища в Пенсилвания.

За да изключим вероятността за интерпретацията на тези находки като случайни явления, ще вземем под внимание откритието от 1967 г. в сребърна мина в Колорадо: човешки кости до 10-инчова стрела с меден връх. Според общите изчисления минералният залеж, в който са намерени те, е със стотици години по-древен от човешката раса.

Докато генетиката и биологията ни предоставят ежедневно нови изследвания, имащи за цел потвърждаването на общия произход на всички видове, все повече нови фосили продължават да се появяват – признаци за едно силно напреднало, далечно минало. С времето тези находки допринасят за разбирането, че произходът на човека е от много по-отдалечена епоха, отколкото е прието в широкоразпространеното схващане.

Може би най-противоречивият в последните години фосил е този, открит от Университета в Калкута, Индия (University of Jadaypur in Calcutta, India). Намереният в Мадхия Прадеш, Чорхат (Madhya Pradesh, Chorhat) и удивяващ учените червеникав камък е на възраст 1100 млн. години. По него има зигзагообразни следи, подобни на тези, оставяни от червей.

Най-старите известни фосили от този тип са от Намибия и Китай, като за следите е установено, че са от многоклетъчни организми, появили се в хода на еволюцията преди около 600 млн. години. Ако находката от Индия е тълкувана коректно, това би било основание за сериозна преоценка на основите на еволюцията, поради гигантския скок (400 или 500 млн. години) между този фосил и намерените в Намибия и Китай. 

„Ако виждате няколкосантиметрови организми и след това не ги видите в продължение на 400 млн. години, ще имате много да обяснявате”, отбелязва палеонтологът от Харвардския университет, Ендрю Нол.

След като в подобни скали бяха открити нови такива следи, много скептично настроени учени се заеха отново да анализират възрастта на скалите. Но тези образци (циркониеви кристали) продължиха да потвърждават невъзможното, правейки въпроса „дори още по-вълнуващ и по-невероятен” според палеонтолога Адолф Зайлахер от Университета в Йейл.   

Зайлахер е на мнение, че според общоприетото схващане е невъзможно тези вкаменени следи да са оставени от животни. Той обаче допълва: “Същевременно  трябва да приема доказателството. Друго обяснение не съм намерил, нито съм чул. Дали има някакво обяснение за тези следи, което да не е биологично?” Изследването е публикувано в брой на сп. “Сайънс” (Science) от 2 октомври 1998 година.

Всъщност съществуват много фосили, отправящи предизвикателство към съвременното разбиране за човешката история. Безупречен отпечатък от човешка ръка (с отпечатъци и от ноктите) е открита във варовикова скала на 110 млн. години в Глен Роуз, щата Тексас (Glen Rose, Texas); вкаменен пръст на 100 млн. години (фосилът е регистриран като DM93-083), чиято скелетна структура е била разкрита чрез радиография, е намерен на о. Аксел Хайберг в Канада (Axel Heiberg Island, Canada); добре известни са и откритите гигантски следи от човешки стъпки до следите от динозавър в Рио Палъкси, Тексас (Rio Paluxy, Texas); а има и много други.

Привидната солидност на днешните ни теории бива разтърсвана при всяка поява на един нов “невъзможен фосил”.

Най-важното за оцеляване от ККП-вируса (Ухан)

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!