Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Как овчарят стана маршал Историята на Климент Ворошилов е като холивудска приказка
Името на Климент Ворошилов все още се помни от милиони хора от бившия източен блок. В продължение на десетилетия “украсяваше” села, градове и колхози, кораби, училища и заводи в необятната съветска страна. Ние пък имахме прочут радиозавод с това “светло име” в София! (Но да не се чудят младите читатели: нашите комунистически подлоги също бяха сложили съветски имена дори на древните български градове Варна, Добрич, Перник и Шумен!) С Климент Ворошилов бяха свързани множество героични легенди, “възпитавали”, а също песни и маршове. “Когато на бой ни изпрати другарят Сталин и Първият маршал ни поведе”, пееха съветските войници през Великата отечествена война... “С нас е другарят Ворошилов, първият червен офицер”, започваше бодра пионерска песен... Музикални шедьоври, които през 50-те години звучаха и по Радио София.
Съдбата на този човек е като в холивудската приказка за бедното селско момче, станало милионер; но това, все пак, беше сталински вариант.
Климент Ворошилов се ражда през далечната 1881 година в семейството на полуграмотен селски кантонер и перачка в бедна къщурка с нужник на двора. До десетгодишната си възраст пасе говедата на богатите селяни. Едва 13-годишен постъпва в първо отделение, а във второ вече напуска училище - така приключва с образованието си, но затова пък започва да чете “книгата на живота” и “книгата на Партията”. Става фабричен работник и болшевик. През 1906 година, като делегат на един конгрес среща за първи път Йосиф Джугашвили - Сталин. Случва се така, че 25-годишният Володя Антимеков - това е истинското му име (и той като нашият Пирински не искал да е Зайков) с 27-годишния Коба - един от псевдонимите на грузинския терорист, а по- късно диктатор - наемат обща стая и бързо намират общ език. От този исторически конгрес започва техният почти полувековен път и личният им триумф, причинил трагедията на милиони по света.
Гражданската война от 1918 г. рязко променя съдбата на Антимеков - Ворошилов. Той бързо се изявява като енергичен военен организатор, способен да се ориентира в оперативна обстановка. А и втората му среща със Сталин през март с.г. също изиграва важна роля в кариерата му. Йосиф Джугашвили не се доверявал на професионалните военни, дори арестувал много от старите командири, което довело до изключителни загуби - над 60 000 убити! Ворошилов пледирал за партизанските методи на ръководство в армията и работил дилетантски, но се ползвал от пълната подкрепа на височайшия си покровител. Така постепенно завоювал огромна популярност. Нещо напълно възможно в подобна система, в която посредственостите могат да станат знаменитости. Нашата история след преврата от 1944 г. не изобилства ли с подобни примери?
През 1919 г. способният руски офицер Борис Думенко, днес напълно забравен, създава съветската кавалерия и прочутата по-късно Първа конна армия, но се разболява и командването поемат “ легендарният” мустакат Будьони и Клим Ворошилов, които си приписват всички заслуги. После те, напълно в комунистически стил, ще изфабрикуват политически процес срещу Думенко с обвинението, че искал да свали съветската власт, ще го разстрелят, за което другарят Ворошилов ще получи първия си орден “Червено знаме на труда”, а вторият ще му присъдят, след като потуши с кръв бунта на моряците от Кронщад.
Биографите на Ворошилов го представят като извънредно тщестлавен. Хитрият азиатец Сталин се възползва умело от недостатъците му и постепенно го прави напълно зависим от себе си. (Тук намирам днешен паралел: Първанов - Доган). Дори поръчва да му напишат приживе биография, а по повод себе си, с показна скромност ще заяви: “Рано е още да се пише за живота на Сталин...” Но “когато времето дошло”, Ворошилов, разбира се, като верен лакей, не му останал длъжен. Именно той положил началото на “мита за Сталин”, като “най-големия пълководец от Гражданската война” с пространната си статия “Сталин и Червената армия”.
През трийсетте години двамата ще се сближат много: ще ходят на лов, ще почиват на юг или в дачата на Сталин. Волевият и властен грузинец постепенно ще погълне личността на Ворошилов, ще се превърне в негов идол.
В края на трийсетте ще започнат чистките в армията. Хиляди способни воини ще бъдат обявени за “фашисти” и “врагове на народа”. Само за няколко години въоръжените сили ще бъдат обезглавени, благодарение на “ума” и “грижите” на Ворошилов и Сталин.
През първите години на Втората световна война Клим Ворошилов ще бъде командващ Ленинградския фронт, а Сталин - върховен главнокомандващ. Първият ще действа смело, без достатъчно интелект, което ще доведе до огромни човешки загуби. Тогава вторият ще се принуди да го замени с по-способния Георгий Жуков. А другарят Ворошилов ще провали още няколко бойни операции, за което... ще получи званието “Герой на Съветския съюз”!
След смъртта на своя покровител през март 1953 г. той става председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Уплашен да не бъде разобличен, започва яростно да хули Сталин заедно с групата на Хрушчов и на 22-ия конгрес на КПСС през 1961 г. дори посипва главата си с пепел, за да не бъде репресиран. Вече възрастен и болен, той още осем години ще бъде показван навсякъде като музейна старина. Ще се среща с пионерчета и комсомолци, за да ги учи на ум и морал. Селищата, колхозите, заводите и училищата, носещи негово име, ще приемат други имена. Също и нашият радиозавод. През 1969 г. умира 88-годишен. Погребват го в Кремълската стена до Мавзолея на Ленин, а Леонид Брежнев, вероятно просълзен, му поднася огромен венец...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!