Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Монреалски вестник е уста на китайския режим

Crescent Chau

Кресънт Чау (Crescent Chau), издател на монреалския китайски вестник „Les Presses Chinoises” и на таблоиди, насочени срещу Фалун Гонг. (Internet photo)

Mark Morgan, Epoch Times– Торонто, Канада

ТОРОНТО – Китайски издател на монреалски вестник намира по странен начин средства за принтирането на 100 000 копия от специален 32-страничен таблоид без нито една реклама в него, като също така го разпространява безплатно из цяла Канада.

Не само рекламите, са което липсва във вестника; той е лишен и от типичните новини. Всичките 32 страници са изпълнени със статии, очернящи медитативната практика Фалун Гонг, преследвана от комунистическия режим на Китай.  

Lu Ping
Полицията в Торонто разпитва китаеца Лу Пинг (Lu Ping) относно неговата доставка на последния анти-Фалун Гонг таблоид на Кресънт Чау за бакалията на Asian Farm в североизточната част на Торонто, Канада. 30 юни 2007 г. (NTDTV)
Lu Ping
Лу Пинг пред багажника на колата си, пълен с пакети от Truth Magazine – анти - Фалун Гонг вестник, определен като пропаганда за насаждане на омраза. (NTDTV) 

Това е забележително постижение за издателя на този вестник, Кресънт Чау (Crescent Chau), чийто собствен китайскоезичен вестник, Les Presses Chinoises е в тираж от едва 6000 броя и разпространението му е ограничено до Монреал. Само около 100 копия от него се разпространяват в Отава. 

Този факт обаче не изненадва Чен Йонглин (Chen Yonglin), бивш дипломат от китайското консулство в Сидни, Австралия, който посети наскоро Канада и предупреди, че китайските шпиони и организации-паравани са широкоразпространени там, включително и онези, насочени срещу групите, преследвани от режима на Китай. 

„Явно е, че Les Presses Chinoises сътрудничи на китайското посолство и консулство, и представлява поръчково-пишеща медия и средство за пропаганда на китайската комунистическа партия (ККП) тук”, казва Чен.   

„Най-вероятно разходите за отпечатването му са директно поети от китайското посолство и консулство – в по-голямата си част съдържанието изглежда като написано и предоставено от ККП.”

Чен подкрепя твърденията си с документ от китайското консулство в Сидни.

Озаглавен „Специално подразделение на групата за работа срещу Фалун Гонг към Работната маса” ("Special Anti-Falun Gong Working Group Division of Labour Table") и датиращ от 7 февруари 2001 г., този документ изброява отговорностите на членовете на групата за работа срещу Фалун Гонг, като тези членове включват ръководителите на всички отдели в консулството. 

Така например отговорностите на началника на политическия отдел включват „препоръчането” на чуждестранни китайскоезични медии да използват насочени срещу Фалун Гонг статии от държавните медии в Китай, както и самите те да пишат анти-Фалун Гонг статии.

За разпращането на подобни статии на политици и медии в чужбина, ръководител на културен отдел към китайско консулство бива подведен под съдебна отговорност.

Чау отрича да е изпълнявал заповеди на китайските власти. Той описва своето противопоставяне на Фалун Гонг като личен „кръстоносен поход”.

Чау твърди, че неговата цел е да унищожи Фалун Гонг в Канада. Но същевременно той  признава, че за публикуваните от него статии не е интервюирал практикуващи Фалун Гонг, нито пък е чел философията на Фалун Гонг.

Той отрича и да му е било платено за издаването на неговите анти-Фалун Гонг вестници.

Но според други китайскоезични медии в Монреал, източникът на първите статии на Чау срещу Фалун Гонг– жена на име Хе Бинг (He Bing) – била предложила да заплати „колкото е нужно” за публикуването на статиите й против Фалун Гонг в китайскоезичната преса. Достоверни източници споделиха пред Epoch Times, че канадските служби за сигурност са разследвали Хе и са на мнение, че тя е китайски агент.

Според информацията няколко други вестници са й отказали, преди статиите й да се появят в Les Presses Chinoises на Чау.

В статиите си, появили се първоначално като платени обяви, Хе Бинг обвинява последователите на Фалун Гонг във всичко – от кръвопиене и диващина до убийства и самоубийства. Тя нарича практикуващите Фалун Гонг „умопобъркани”, „глупави” и „безмозъчни”.

Проф. Дейвид Оунби (David Ownby) от Университета в Монреал, експерт по широкоразпространени китайски религии, който е изучавал и Фалун Гонг, нарече изявленията „необоснована мръсотия, излята върху листа” и заяви, че той не е видял нещо, което дори да се доближава до истината в обвиненията на Хе.    

Чау обаче продължава да публикува това съдържание, като нарича практикуващите Фалун Гонг „врагове на държавата”. Не го спират дори разпоредбите на двете съдилища в Квебек, настояли той да преустанови тази си дейност.   

През февруари 2001 г. Чау публикува първото си специално издание срещу Фалун Гонг, включващо и петиция, призоваваща китайската общност да се „обедини” в „осъждането на Фалун Гонг”.

Хе Бинг се завръща в Китай и бива представена от китайските държавни медии като героиня във войната срещу Фалун Гонг.

Чау също става подобна знаменитост в китайската преса. Той посещава конференции в Китай, насърчаващи „информационния обмен и бизнес сътрудничеството” между китайските медии вътре в Китай и тези в чужбина. Държавна медия цитира Чау, по думите на когото китайският режим „би трябвало да засили връзките си с китайската общност в чужбина.”.

Усилията на Чау срещу Фалун Гонг биват отразени по националните медии на Китай, представящи Les Presses Chinoises не като един от местните монреалски вестници, а като „канадският Les Presses Chinoises”.

Медийното отразяване на Чау е толкова изумително, че някои китайци си помислили, че канадското правителство също е забранило Фалун Гонг.

„Родителите ми в Китай се бяха разтревожели за мен”, каза Янг Хюи (Yang Hui), един от споменати в статиите на Чау практикуващи Фалун Гонг от Монреал. „Те видели репортажите и помислили, че Канада също е започнала да преследва Фалун Гонг”.  

През август 2006 г. Чау публикува първия си общонароден анти - Фалун Гонг вестник, копия от който разпространява на запад чак до Ванкувър.

Усилията му не остават незабелязани. Само четири дни след като „специалното издание” е разпространено по улиците, уебсайтът на базирания в Китай People’s Daily – официалният вестник на китайската комунистическа партия – публикува репортаж във възхвала на Чау.

„Специалното издание на Justice [Truth Magazine] е от 32 страници и в над 100 000-ен тираж” - пише People’s Daily -„На заглавната му страница е специалната статия на издателя Кресънт Чау … Тя е много интелигентна, съдържателна и силна.”

В нея Чау всъщност повтаря папагалски официалната линия на китайския режим спрямо Фалун Гонг, обвинявайки групата във всичко – от отказване на медицинско лечение до убийство и самоубийство.  

Подобни твърдения са безпочвени, казват групи за защита на човешките права като Human Rights Watch, но тези твърдения се използват за да се оправдаят жестоките репресии на китайския режим срещу Фалун Гонг, започнали през 1999 г.

Чау използва тези изказвания, за да насърчи опозицията на Фалун Гонг в Канада.

„Всеки би трябвало да се присъедини към усилията за борба срещу Фалун Гонг”, пише Чау. „Трябва да се обединим, за да осъдим Ли Хонгджъ [основателят на Фалун Гонг] и Фалун Гонг”.   

Нов подход

Наскоро Чау заля улиците на Торонто с четвъртото си издание на Truth Magazine. Както предишните три издания и това отвръща на някои особено лоши репортажи в пресата относно китайския режим.

Предишен брой на Truth Magazine бе издаден след като бившият държавен секретар за Азиатско-тихоокеанския район, Дейвид Килгор (David Kilgour), и адвокатът Дейвид Матас (David Matas) публикуваха доклад, заключаващ, че китайският комунистически режим краде органи от живи практикуващи Фалун Гонг с цел продажбата им в доходна търговия с органи.

Друг брой излезе, когато китайскоезичният телевизионен канал, Телевизия Ню Танг Дайнъсти (New Tang Dynasty Television / NTDTV) излъчи известния Китайски новогодишен спектакъл, включващ постановка за преследването на Фалун Гонг в Китай. Този брой на Truth Magazine бе доставен и на членове на канадския парламент.

Последното специално издание последва визитата на бившия дипломат от австралийското посолство Чен, който направи разкритията за китайските организации-паравани в Канада, цитирайки в частност Националния конгрес на китайците с канадско гражданство (Nation Congress of Chinese Canadians / NCCC).

Този най-нов брой е с 16 страници и на корицата му не се споменава за Фалун Гонг. Вместо това там има огромен надпис: „Ще изтече ли валидността на Вашата Maple карта (карта за канадско гражданство)?”. Но вътре, останалите 15 страници са посветени на нападки срещу Фалун Гонг.

Изданието отново повтаря все същите клевети срещу Фалун Гонг. Атакува също така  Чен и отразилата коментарите му медия Epoch Times, защитавайки известните лидери на NCCC, споменати в репортажа на Epoch Times.

Чау се обръща към китайците с канадско гражданство с призив да се „обединят за победата” над наричаните от него „злостни” Фалун Гонг и Чен Йонглин.

Куриозното за този последен брой на Truth Magazine е, че въпреки издателството му да е базирано в Монреал, вестникът изглежда е бил разпространен този път само в Торонто, където именно живеят споменатите в репортажа на Epoch Times трима лидери на NCCC –  Дейвидс Лим (Davids Lim), Хюз Енг (Hughes Eng) и Пинг Тан (Ping Tan).   

Полицейска намеса

От тук нататък развръзката е още по-куриозна.

Откакто миналогодишният 100 000-ен августовски брой на Truth Magazine заля улиците, полицията на няколко канадски града разследва дали материалите могат да бъдат окачествени като пропаганда за насаждане на омраза.

В един съботен следобед полицията на Торонто пресрещна разносвач на Truth Magazine в китайска бакалия в североизточната част на града. Той се представи като Лу Пинг (Lu Ping).

Попитан от полицаите кой го е наел за разнасянето на вестниците, Лу неохотно предоставя името и телефонния номер на г-ца Ли Миао (Li Miao) от Canyon Web Printing.

Оказва се, че Canyon Web Printing има същия адрес и телефон като тези на в. Chinese Canadian Post, според рекламата на последния на страниците на www.yellowpages.ca . Собственикът на Chinese Canadian Post е  главния секретар на NCCC Дейвид Лим.  

Г-ца Ли от своя страна е посочена като контактно лице в предстоящо мероприятие, организирано от националния съпредседател на NCCC, Хюз Енг, с подкрепата на културния отдел на китайското посолство.

Бездействие

Но освен това полицейско разследване, малко други неща са направени за преустановяване на оклеветяващите репортажи.

Трибуналът за човешки права в Онтарио (Ontario Human Rights Tribunal) установи, че Фалун Гонг „има предпазно кредо”, тъй като в основата му лежи духовното израстване. Но полицията до ден днешен не е използвала подобни основания, за да повдигне някакви обвинения.

При разговора си с Epoch Times миналата година сержант от полицията в Монреал спомена за някои деликатни положения в разследването на г-н Чау, дължащи се на неговата популярност сред китайската общественост.

А съдът в Монреал постанови, че г-н Чау е упражнявал своята свобода на словото когато е публикувал злословията – решение, което в момента се обжалва.

Всичко това обаче кара членовете на канадската Фалун Гонг общност да се чувстват незащитени.

„Вярвам, че ако подобни клевети бяха насочени към друга група в нашето общество, това нямаше да бъде толерирано”, казва практикуващата Фалун Гонг от Отава Луси Джоу (Lucy Zhou). „Изглежда, че понеже е въвлечен Китай, каквото и да кажат за нас може да им се размине, няма да имат проблеми.”   

„Кресънт Чау насажда безнаказано омраза към нас в продължение на пет години. Според мен в системата съществуват слаби места.”

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!