Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Паметникът на връх "Шипка" и геройството на един народ
Цар Борис III открива паметника на връх "Шипка"
Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци
Изграждането на паметника е осъществено между 1926 и 1930 г., а тържественото му откриване се провежда лично от цар Борис III на 26 август 1934 г.
"Шипка" е паметникът на свободата на България.
Тук на най-високите точки на Шипченския проход - Свети Никола, Орлово гнездо и Шипка. са се разиграли боевете, които са решителни за изхода на Освободителната руско-турска война. Първа битка се води за превземането на прохода от руските части, най-ожесточените боеве са на 9 - 11 август 1877 година, трети период е охраната на Шипка през лютата зима на 1877-78 година.
Паметникът представлява величествена монументална скулптура, издигната на връх Свети Никола в Стара планина, по случай освобождението на страната от османско владичество. Построен е с цел да увековечи подвига на падналите за свободата по време на епичните боеве на връх Шипка, които се явяват критичната точка на Руско-турската освободителна война и решават нейния изход.
ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ И БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРОИЗЪМ
Шипченската епопея е поредица от крайно ожесточени сражения състояли се през лятото на 1877 г. между Централната турска армия на Сюлейман паша и руските войски, на чиято страна се бият и няколко хиляди български опълченци. Боевете се водят в Шипченския проход и в Шипченската планина, където отбраняващите се руско-български отряди заемат позиции по стръмните върхове Свети Никола, Шипка и Орлово гнездо.
Трудно достъпният терен е голямо затруднение за атакуващите, но численото превъзходство на османските орди е смазващо, поради което и двете страни търпят извънредно тежки загуби в тези боеве.
На местата където патроните и снарядите на руско-българските отряди свършват се стига до свирепи ръкопашни боеве, в които отбраняващите се изсипват водопади от камъни, каруци, оръдия и сандъци по лазещите нагоре врагове. Накрая когато и всички предмети се свършват те започват да хвърлят надолу труповете на убитите си другари. Това е едно от емблематичните обстоятелства, с които тази битка е известна – дори телата на убитите, въпреки че вече са мъртви, продължават да повалят врагове към пропастта.
Въпреки извънредно кървавата цена, която защитниците се налага да платят, те удържат вражеската офанзива до последно и с това провалят замисъла на Сюлейман паша да премине в Северна България, да разкъса на две руските сили излизайки им в тил и съединявайки се със силите на Мехмед паша и Осман паша да разгроми руснаците.
А накрая опазената Шипка изиграва ролята и на отворена врата, през която руските войски навлизат в Тракия и се насочват към Цариград, с което Османската империя е принудена да капитулира.
ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА ВРЪХ ШИПКА
Изграждането на паметника е осъществено между 1926 и 1930 г., а тържественото му откриване се провежда лично от цар Борис III на 26 август 1934 г.
Той е положен на 1326 м надморска височина, а височината на самата скулптура е 31.5 м. на 7 етажа.
Над входа на кулата стои огромен месингов лъв 8 на 4 м и тегло около 12 т, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново.
По предварителния план паметникът е трябвало да бъде издигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат запазени скалите на Орлово гнездо като историческа светиня, а и заради наложителните скъпо струващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била избрана съседната височина – връх Шипка, тогава Свети Никола, който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни.
Външните размери при основите на паметника налагат изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв м, т.е. височината на скалистия върх е била снета с около 3 м. Теренът, компактна скала и е разбиван с т.н. взрив габровит, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика "Еловица".
ГЕРОЙСТОВОТО НА СТРОИТЕЛИТЕ
През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка.
Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.
Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г.
Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков).
Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от арх. Генчо Скордев. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето).
Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото са докарани до гара Казанлък с влак.
От Казанлък до с. Шипка превозването им се извършва с камиони, а от с. Шипка до върха – с волски коли или коне по стария стръмен и разрушен път.
Пясъкът е добит от коритото на река Тунджа и околностите на село Енина. Превозен е с коли до с. Шипка и оттам, насипан в чували или газени сандъчета, с коне и мулета е изкачен до върха.
Градежът се извършва с местния синкав камък – доломит. Добиването му започва още с откриването на строителния сезон през 1927 г. от кариера на няколкостотин метра източно от върха. Поради невъзможността да се използва експлозив, каменните блокове се изваждали ръчно с лостове.
Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговия лъв пред нея е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г.
1 000 000 килограма пясък са използвани в градежа.
По приблизителни изчисления за постройката на паметника са направени общо над 5 000 куб. м каменна зидария и пълнеж от бетон и железобетон.
Над 5 милиона лева са стрували по тоговашни цени строително-монтажните работи по Паметника на свободата на Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ.
МЕСИНГОВ ЛЪВ ПАЗИ ВЪРХА ЗА ПОКОЛЕНИЯТА
Над входа на кулата стои огромен месингов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, тегло около 12т. и сглобен от 53 отделни парчета.
Според първоначалния проект месинговия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.
Миналата година приключи реставрацията на огромния лъв. Оказа се, че фигурата не е от бронз, както се смяташе доскоро, а от месинг – от гилзи на куршуми. При отварянето на фигурата на лъва реставраторите констатират, че 100 години по-късно металната конструкция вътре в нея е здрава и непокътната.
На другите три страни на паметника са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново.
Женска фигура олицетворява победата над турските войски.
На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец.
На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа".
На останалите етажи е разположена музейната експозиция, която съдържа всичко свързано с героичните защитници на Шипка – оръжие, вещи, фотоси, ордени, медали и др.
На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.
За да се стигне до паметника, трябва да се преодолее каменно стълбище. До връх Шипка водят 894 стъпала.
В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея е открит един от най-старите български ръкописи – Енинският апостол от ХІ век.
На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният комплекс "Паметник Шипка".
Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.
Източник/ци: http://epicenter.bg/a
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!