Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Интервю с Тао Жън, студентски лидер от демократичното движение Танънмън

Тао Жън (Tao Jun). (Epoch Times)

Feng Changle, Epoch Times

Намиращият се в списъка на китайската комунистическа партия (ККП) „елементи от 4 юни” Тао Жън сподели, че заради тази си дейност през последните 18 години той е преследван от ККП, като е наблюдаван, поставян под домашен арест, хвърлян в затвора, уволняван от работа четири пъти и семейството му бива разбито.

Преди осемнадесет години  

Тао Жън (Tao Jun), студентски лидер в Университета Анхуей по време на масовите избивания на площад Тянанмън (4 юни 1989 г.) сподели, че сцената на ужасилата цял свят трагедия е все още жива в съзнанието му. Преди осемнадесет години студентското движение в Пекин се разразило като буен огън. Призивите за „анти-корупция” и „демокрация” ставали все по-силни. Студенти от други места се събирали в Пекин в знак на подкрепа и площад Тянанмън се пълнел с хора. Тао Жън, по това време председател на автономната федерация на университетите в Анхуей, заминал за Пекин с 4 000 юана (около 483 щ.д.), събрани от гр. Хефей.

На 28 май студентите провели голямо шествие в Пекин. Само от провинция Анхуей към Пекин се отправили между 20 000 и 30 000 студенти за да подкрепят движението. Над един милион студенти се събрали на площад Тянанмън, като много други граждани на Пекин също се присъединили.

След започване на избиванията в нощта на 3 юни, завърналия се обратно в Хефей Тао Жън е шокиран при вида на кадрите от избиванията. Краката на някои студенти са счупени, а долните части на телата на други са премазани от танковете. В Хефей гневът и скръбта на студентите достига връхната си точка. От 4 до 8 юни те провеждат шествие, носейки венци  и снимки на жертвите, ридаейки за пострадалите.

Два месеца по-късно Тао е арестуван. Той е изключен от университета и от комунистическата младежка организация.

Три години затвор заради демократичен уебсайт

Но желанието за свобода и демокрация постоянно горяло в сърцето на Тао. През 2000 г. той създал сайта Маихуа Нет (Maihua Net), за да публикува свои статии, стихове и коментари. Една от статиите му, озаглавена „Кой ще надзирава Генералния секретар” засегнала чувствителен нерв на властите. През април 2001 г. Тао е вкаран в криминален център за задържане в Шекоу (Shekou). Наскоро след задържането му властите го осъждат на три години затвор за „престъпления на подстрекаване към подривна дейност срещу държавната власт и сваляне на социалистическата система”. Впоследствие той прекарва три тежки години в Центъра за задържане Футиан (Futian Detention Center) и в затвора Шаогуан (Shaoguan Prison).

За четирите месеца, прекарани в центъра Футиан, той е принуден да изработва пластмасови листа и цветя в продължени на дванадесет часа на ден. „Изработвахме пластмасови листа и цветя за една нюйоркска компания. Цената бе два долара. Започвахме работа от 7:00 ч. сутрин и свършвахме в 23:00 ч. вечер, всеки ден и без обедна почивка. Кожата на пръстите ни се възпаляваше и раните се инфектираха поради отровното лепило, което използвахме. Някои от нас получиха язви и гнойни рани по целите тела.”

В затвора Шаогуан работата му била да присажда коса на пластмасови скалпове. Пълнел скалповете с ориз и им присаждал коса. Разстоянието между всички кичури трябвало да бъде еднакво и предварително определеният брой кичури трябвало да са равномерно разпределени. В началото изискването било да се направят три скалпа на ден, но после броят нараснал на четири. Тао и останалите се взирали по цял ден и без почивка в скалповете. В резултат на това някои пострадали от отлепяне на ретината. Температурата в работилниците през лятото била над 38 градуса, като в сауна.

Но което изплашило Тао най-много било туберкулозата. Тя била широко разпространена в затвора. Около половината от затворниците били заразени. Всеки се страхувал от болестта, така че полицията трябвало да крие фактите. Веднъж Тао видял как един от затворниците плюел кръв и кървави съсиреци по пода. След това затворникът бил изпратен в болницата на затвора. Много затворници умирали ежегодно от туберкулоза по време на престоя на Тао в затвора.

Преживяната от Тао загуба на свобода се врязала дълбоко в съзнанието му. Оттогава всеки път, когато вижда пластмасови цветя или пластмасови коледни елхи на пазара, той се натъжава, знаейки, че са правени от затворници – стоки на робството.

Семейна раздяла

През 1994 г. Тао се жени за приятелката си и им се ражда син. Поради таланта си в областта на Интернет, той става главен началник на една компания в северозападен Китай. Купува къща и по онова време животът му е стабилен. След като обаче е арестуван заради създаването на Маихуа Нет, той губи всичко, включително и семейството си.

Най-болезнен и незабравим за Тао е фактът, че точно в деня, когато съдът издава затворническата му присъда, съпругата му поисква развод и сменя фамилното име на сина им. Тао изпада в отчаяние и почти припада. Раздялата със сина му е много трудна за него. Арестът му и загубата на детето са дълбоко запечатани в съзнанието му и вероятно няма да бъдат заличени.

Когато говори за загубата на семейството си, гласът му се задавя: „Сега сме разделени. Синът ми е в провинция Джежиан (Zhejinag). Майката на детето е в Сичуан (Sichuan), а аз съм в Гуандон (Guangdong).”

„Няма да ме сломят”

Тао излиза от затвора през 2004 г. и докато работи продължава да пише политически коментари, стихове и тезиси относно демокрацията, свободата и човешките права. Много от тях са публикувани на Интернет и широкоразпространени по BBS. През 2006 г. Тао инициира  наградата „Първа китайска демократична награда на Тао Жън” („First Tao Jun Chinese Democrat Award”) и се посвещава на правозащитна дейност.  

Наскоро Тао загубва работата си за четвърти път. Той коментира, че има много силни умения за оцеляване и енергия за работа. През последните 18 години е преживял домашен арест, затвор, семейна раздяла и загубата на няколко работни места поради натиска от страна на комунистическия режим. Няма да е преувеличение да се каже, че полицията е постоянно по петите му. Тао обаче каза пред журналиста: „Все още съм силен, все още съм млад, както и преди 18 години, и все още съм човек.”

„Сега скритите заплахи са из цялата страна; хората са разгневени, а режимът ги принуждава да се бунтуват”, сподели той.

По думите му преди 18 години управляващите заявили на китайския народ: „На площад Тянанмън никой не е загубил живота си”. Сега прокомунистическият лидер в Хонконг, Ма Лик1 (Ma Lik), повтаря лъжата отново.

Преди осемнадесет години само студентите на площад Тянанмън крещяха „Прекратете комунистическото управление”, но днес кампанията за оттегляне от комунистическата партия се е разпростряла из цялата страна. „Време е за края на комунистическата диктатура”, казва Тао.

В края на интервюто той сподели:

„През изминалите 18 години режимът изчерпа усилията си да прикрива с държавна власт своето престъпление, и иска да продължава да го прикрива, но отива към края си; чуваме вече (отшумяващите) стъпки. Масовото избиване на площад Тянанмън и всички останали престъпления, извършени от режима, трябва да бъдат възмездени. Всички невинни хора ще получат обратно свободата си; героите от избиването на площад Тянанмън ще почиват в мир.” .  

____________________________________

1Ма Лик (Ma Lik) – председател на Демократичния съюз за подобрение на Хонконг (Democratic Alliance for Betterment of Hong Kong / DAB), про-пекинска политическа партия в Хонконг.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!