Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Милиони китайци ще умрат
Антон Луков
“Полицията в Китай освободи 217 роби” - това заглавие цъфна в информационните агенции на 14 юни. Иде реч за 2007 г, а не за лето Господне отпреди 1000 години, например. В следващите няколко дни, на същата тази, настояща 2007 г., новини с подобно съдържание заляха медиите от цял свят. Новинарските емсии на телевизионните канали показаха потресаващи кадри, на които ясно се виждаше жалкото състояние на хиляди мъже, жени, деца и старци. Имайки предвид китайските мащаби, едва ли някой ще се очуди ако всъщност цифрата на робите е съизмерима с... милиони.
Всичко това става в страна, управлявана от комунистическа партия. Не е тайна, че от известно време тази страна е нещо като еталон за нашите социалисти. Китиайският пример винаги се ползва като онова изключение, което видите ли, опровергавало правилото, че социализма бил утопия. Считаше се, че в съвременен Китай доста успешно и сравнително безпроблемно едновремнно съществуват успешна пазарна икономика и ... ръководната роля на Партията с главно П. В наши дни мнозина леви политици (не само в България) цитират с телешки възторг фактът, че крупни американски компании (например Motorola) дотолкова се срастват с китайската политическа действителност, че в заводите им там има назначен партиен секретар.
И изведнъж робство! В Китай! През 2007г.!
И всичко отиде по дяволите. Всъщност, всичко си дойде на място.
Социализмът за пореден път се оказа с жестоко лице. В началото на 21-ви век, в страна, управлявана от комунистическа партия, робският труд се оказва нормална практика. Между другото, именно в Далечения изток примерите за варварска жестокост на местните комунистически елити нямат аналог в света (при цялотото си старание, Хитлер и Сталин трудно могат да догонят Мао и Червените кхмери). Не беше толкова отдавна времето, когато комунистите в Камбоджа изтрепаха повече от една трета от населението на тази изстрадала държава. А няколко десетилетия преди това, великия кормчия Мао изтрепа има-няма 60 милиона китайци.
Днес Китай има две лица. Едното е робското лице на социализма. Другото е това на модерните заводи на Motorola , HP, IBM, Apple Computer и т.н. Лека-полека, инвеститорите от свободния свят налагат своите традиции. Днес може и да има партиен секретар в заводите на Motorola, но утре децата на работниците в същите тези заводи ще се интересуват много повече от възможностите за отдих в световните курорти, отколкото от бръщолевенията за линията на Партията с главно П. Ако изобщо партията с главно П все още съществува, разбира се.
Жалко само за хората. Спомняте ли си онази гадна реклама за микробите - докато демокрацията победи ...милиони китайци ще умрат! Колкото до нашите партийни другари, не ни остава нищо друго, освен горещо да се молим да не прилагат челния китайски опит. И без това ние, българите, сме много по-малко от китайците.
Източник/ци: Dnes+
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!