Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Народният съд и статистика на присъдите и смъртните наказания в държавите след края на ВСВ
1 февруари 1945 г. - Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Датата, която влиза в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Както показва статистиката на смъртните присъди в различните страни - в България би трябвало да е имало повече "фашисти" на глава от населението, отколкото в страните от Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония взети заедно.
Възникване на идеята за Народния съд
Идеята на БКП за създаване на специален съд, пред когото да застанат виновниците за националните катастрофи, заляга за първи път 1919 г. в законопроект внесен от парламентарната им група за разглеждане в Народното събрание.
Отново през 1941 г. комунистите от името на ЦК на БКП излизат с обръщение към българите и предупреждение към институциите и политическите ръководства, че за своите деяния ще бъдат „изправени пред народен съд“. Същите послания се отправят и в края на 1942 година по радиостанцията им, която излъчва от СССР - „Христо Ботев“ През март 1943 година съдът придобива все по-ясни очертания относно създадането и целите му - той следва да се създаде при комитетите на ОФ и да се разглежда случайте на„шпионство, издайничество и провокаторство спрямо организациите на Отечествения фронт и неговите дейци“.
Създаване на Народния съд
Възникването на народен съд като орган става възможно след преврата от 9 септември 1944 година, когато на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ) и България е окупирана от съветската армия. Създаден с „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, приета на 30 септември 1944 г. и обнародвана на 6 октомври същата година. Под "виновници" са посочени регентите, министрите, депутатите от ХХV ОНС, висши духовници и военни, както и други лица, с роля в политиката ни в периода 1941 – 9 септември 1944 г.
"Народният съд" действа от декември 1944 г. до април 1945 г. Общият брой на подсъдимите е 11 122 души в 135 процеса. От тях с оправдателна присъде или прекратено дело са около 2000 дела. Осъдени са 9155 души – една изключително висока цифра спрямо аналогичните съдебни процеси в Европа. Смъртните присъди са 2730, а 1305 подсъдими са с присъда доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси - например екзекутираните вече Райко Алексиев и Данаил Крапчев.
Историците не са на еднно мнение относно посочените цифри, но трябва да се има предвид, че и в официалните документи има разминаване.
Кървавият 1 февруари 1945 г.
Присъдите на „Народния съд” срещу политическия, военен и интелектуален елит на България от февруари 1945 г. са съгласувани с Москва чрез Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и води активна коресподенция с ръководството на БРП /комунисти/, по-специално с бъдещия министър-председател Вълко Червенков, както и с Трайчо Костов.
Вълко Червенков, с телеграмаписана на руски език, съобщава:
„Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”
Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) пояснява и основните критерии - отмъстителност и и реваншизъм:
„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“.
Присъдите на Първи и Втори съдебен състав са обявени на 1 февруари 1945 г. в 16 часа, държавното радио предава на живо. Площадът пред Съдебната палата е пълен с множество хора, който скандира „смърт”. На смърт са осъдени тримата регенти – принц Кирил, Богдан Филов и генерал Никола Михов, осем царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери... Хиляди са избити без съд и присъда.
Шест камиона с бризентови покривала чакат на входа на Съдебната палата от към ул. "Алабин". Започва извеждането на осъдените, които са с вързани ръце. Въпреки заповедта да бъдат натоварени на камионите в пълно мълчание, един от затворниците се провиква "Не трябва да плачем за нас, а за България" и запява химна "Шуми Марица". Това е инвалидът от войната, министър и писател Тодор Кожухаров. Принуден е да замълчи след удар с приклад в тила. Осъдените са откарани в околността на Софийските гробища в Орландовци, където са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките.
Зарити са със сгурия, по-късно отгоре е направено сметище. Липса протокол от екзекуциите.
Източник: "Исторически дневник"
КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ
Източник/ци: http://glasove.com/c
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!