Вместо добра за живеене, България стана лесна за напускане… не изключвам и себе си от виновните

Вместо добра за живеене, България стана лесна за напускане...

Да, твърдя, че 10 години след началото му българското членство в Европейския съюз е провалено. Не постигнахме никакъв значим напредък, очевидни са множество негативни последици. Готов съм отделно да анализирам фактите по-подробно – най-вече и да приема аргументи за поне една реална и истински значима полза. 

Вместо добра за живеене, България стана лесна за напускане, казва Атанас Семов

„Стандарт“ продължава рубриката
„Каква България в каква Европа“ на доцент д.ю.н. Атанас Семов, носител на катедра „Жан Моне“ на ЕС и ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС“ в Юридическия факултет на Софийския университет.

Да, твърдя, че 10 години след началото му българското членство в Европейския съюз е провалено. Не постигнахме никакъв значим напредък, очевидни са множество негативни последици. Готов съм отделно да анализирам фактите по-подробно – най-вече и да приема аргументи за поне една реална и истински значима полза.

Разбира се: не смятам, че влизането ни в ЕС е грешка. Напротив, смятам го за най-значимото събитие в историята ни през 20-и век.

Именно затова ме боли разочарованието, че не се възползвахме от него, за да станем добре развита, стабилна и обичана от гражданите си държава, желана за живеене, а не лесна за напускане. По-съществено ми се струва да разберем, че неуспехът на членството ни в ЕС е част от провала на „прехода“, има същата логика (политическа лъжа и повсеместен властови грабеж, почти без значими полезни управленски решения) и се дължи на същите причини:

•произходът и контролът на „новия“ политически елит от механизмите на ДС,

•особеностите на националния характер (ключово важни и наистина съществени, дори напр. в сравнение със съседни или в аналогично историческо или икономическо положение народи)

•и крайно неподходящият конституционен модел (условно „демократичен“, но напълно негоден да попречи на първите две причини).

Струва ми се наложително да признаем, че „преходът“ лиши българина ОТ 3 съдбовно важни опори:

– лиши го от училище (образованието ни е в катастрофа, учителите ни мизерстват, а броят на преждевременно напускащите училище е най-високият не само в ЕС, а в цяла Европа!);

– лиши го от спокоен живот (поне 2/3 от българите, останали в България, живеят или в тежка бедност, или в крайна неудовлетвореност и в несигурност за собствеността, за доходите, за непосредственото бъдеще и по-общо в силен стрес);

– лиши го и от надежди! Лични, още повече национални.

Затова оценката ни не може да бъде друга, освен, че преходът е провален и престъпен. А ако го смятаме за приключил, означава, че всички негативни тенденции, които той наложи, ще продължат да се задълбочават занапред.

Разбира се (да уточня за повърхностните): това изобщо не означава, че преди 10-ти ноември 1989-а е било много хубаво. Означава обаче, че днес е много по-зле!
Именно заради няколко много страшни тенденции:

– лавинообразно обезлюдяване (неизменно сред 3-те най-бързо обезлюдяващи се държави в света!), съпроводено с млада емиграция, все по-ниска раждаемост и все по-млада смъртност.

– тежко влошаване на здравето на нацията (ние сме един все по-болен и недъгав народ), съпроводено с все по-кратка средна продължителност на живота;

– драматично влошаване на равнището на образованост и култура, неизбежно съпроводено с все по-ниска конкурентоспособност, по-нисък морал и отмиране на националната (и лична!) идентичност;

– все по-масова и все по-вулгарна дребна и средна престъпност (телефонна, битова, производствена…);

– все по-масова търпимост към корупцията и всякакви форми на закононарушение;

– впрочем, не мога да го подмина, все по-ниско доверие към политическата система и все по-ниско (интелектуално, професионално и… морално) равнище на политическия елит (уви, както на национално, така и на местно равнище – въпреки няколкото самотни изключения);

– все по-слаби позиции на международната сцена и дори на Балканите, където можехме да станем водещ фактор (било енергиен, било туристически, било дори политически);

– все по-окепазена природа (поне половината ни курорти – и зимни, и летни – са уродливо презастронени и противни за читав турист, 1/3 от България пустее, друга поне 1/3 е силно замърсена, големите градове – най-много в цяла Европа!, в София вече никой не смее да пие вода от чешмата, в Слънчев бряг – да влезе в морето, в Стара Загора – да си отвори прозореца);

– все по-изкупена от чужденци (и то не от ЕС) земя (по някои данни над 1/3 от Добруджа и над ½ от Лудогорието например);

- все повече запустяващи райони – стотици напълно мъртви и над 1 000 умиращи села, 17 големи града днес са с население наполовина от онова преди 30 години…;

- много ли ще е страшно ако споменем: все по-нарастващ дял на циганското население (вече отдавна над 10%, според някои данни над 15 %), единствено от всички етнически групи нарастващо (и то бързо) – с прогноза да достигне 40 % до 20-тина години, при това (и това е най-страшното!) все по-неграмотно;

- в крайна сметка все по-драматични основи параметри на общественото развитие (като цяло тежък упадък).

Това не е черногледство, нито самоцелно критикарство. Това са констатации, които сме длъжни да направим (и отдавна трябваше), ако искаме някак да обърнем посоката от разруха към оцеляване, доколкото все още е донякъде възможно!
Бих бил наистина признателен, ако някой може аргументирано да посочи поне една значима положителна тенденция от последните 30 години!

Не изолирани факти: някои предприятия (предимно чужди), няколко километра магистрала (предимно за турските камиони), някоя пречиствателна станция, шепа успешни програмисти, свободно пътуване в чужбина (но само за който има средства…), или дори малкия икономически растеж (от тази година!), пък бил той и сред най-високите (за тази година) в ЕС. И през 2008-а година имахме растеж (двойно по-голям от тазгодишния и най-висок в ЕС) – и пак намаляхме с половин милион за тези 8 години и лошите тенденции се задълбочиха…

Сравнението е много полезно за истината: я да видим има ли поне една държава, с която можехме да се сравняваме през 1989-а година (че и бяхме по-добре от повечето!), което днес да е на нашия хал? По какви „обективни“ причини са вече толкова далеч пред нас Чехия, Полша, Унгария? Защо е толкова по-напред Хърватска, която влезе в ЕС 6 години след нас – и след тежка война? Защо безспорно по-добре от нас се развива дори Румъния, която гладуваше през 1989-а, а през 2003-а искахме „да ни отделят от нея“ по пътя към ЕС? Защо живеят по-добре (по обективни числа и най-вече по собствените им оценки!) дори хората в Сърбия и дори Македония, че дори и Албания (с „реотаните“)?

Разбира се (да уточня за повърхностните): ЕС не ни е виновен за всичко това! Да, виновен е, че влиятелните му фактори си затваряха очите пред безобразията на българския политически елит през всичките тези години, за да разчитат на неговото послушание в определени (важни за Брюксел, не винаги за България…) ситуации. Но ЕС и не разполагаше с (поне публични) механизми за дългосрочно въздействие на държави, като нашата – той е замислен и успешен с друг тип държави. И други от нашата черга (дори Словакия и балтийските страни) оправдаха доверието му.

Вярно е също, че членството всъщност отвори огромни територии за българската миграция – за вече близо милион наши истински
бежанци от тукашната безнадеждност.

Както и че те са „най-големият външен инвеститор в българската икономика“ с реален годишен превод на 2 млрд. лева към майки и баби. Темата за европейските фондове няма да я отварям – те просто продължиха да хранят всички порочни процеси у нас, след като държавата се поопоска. Но след 3 години и те почти ще свършат.

И все пак – не ЕС ни е виновен! Ако трябва непременно да използваме тази дума, виновна в най-голяма степен е типичната за българския характер склонност за спасяване по единично, за търсене на виновник винаги извън себе си и за очакване друг да ни оправи.

Изключително добре експлоатирана от режисьорите на началото на прехода – и от основните му актьори след това и до днес! Впрочем, и от външни сили.
Ако има значение, не изключвам и себе си от виновните.

Източник: standartnews.com

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Източник/ци: http://onovini.eu/

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Научете за преследването на Фалун Гонг от комунистическата партия

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...

Събития+      Открития+      Фалун Гонг      Китай      Наследство