Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Акад. Сендов, 2017: Погромът над парламента през 1997-а бе добре организиран, Костов го дирижираше

В система, в която равни избират между себе си, винаги се игнорират най-способните. Но това не носи бъдеще за прогреса

Автор:
Валерия Велева

Акад. Благовест Сендов, който вчера ни напусна, беше световноизвестен учен, с изключителен принос в математиката; ерудит; личност, уважана по цял свят. Беше и български политик, който с мъдростта си в най-драматичните години на прехода се опитваше да успокои стихийните партийни страсти.

Предлагам ви едно от интервю, в което акад. Сендов - тогава председател на Народното събрание - осветлява детайли от погрома над българския парламент в зимните дни на 1997 година. И прогнозота му, че Борисов ще има трети, непълен мандат.

 

2 февруари 2017 година

Срещаме се с акад Седнов по повод 20-ата годишнина от погрома над парламента на 10 януари 1997 година, края на управлението на Жан Виденов и  най-тежката политическата криза в годините на прехода, която изправи власт срещу стотици хиляди демонстранти, недоволни от живота си.  

Какво се случи, извлякохме ли си поуки от миналото - за това разговаряме с акад. Благовест Сендов - тогава председател на Народното събрание .

Днес, 20 години по-късно, ще се опитаме да осветлим още детайли от онези драматични събития в името на историческата истина и оценките на времето, които като общество трябва да помним.

 

- Акад. Сендов, отбелязахме 20 години от погрома на парламента. Имаше доста тв филми и коментари по медиите, но никъде не видях вашето участие, а вие тогава бяхте председател на парламента. Никой ли не ви покани, за да чуе вашите оценки, спомени, поуки?

- Не. От една телевизия само ме записаха за една минута.

 

- От дистанцията на тези 20 години, какво се случи тогава? Някои днес казват, че това е била българската „Пражка пролет“

- Много пъти съм гледал тези кадри, които някои телевизии повториха в началото и на този януари, и никога не съм се чувствал добре. Но това, което сега ми направи впечатление е, че нещата са толкова забравени, че вече се изопачават. И се чудя защо?. Защо хората лъжат? Уважаваният кмет на София по онова време Стефан Софиянски каза в едно тв предаване, че нищо от погрома над парламента не е било предварително подготвено. А тогава защо предварително бяха сложени загражденията в непосредствена близост около парламента? Спомням си, че главният прокурор г-н Татарчев измени схемата за охрана на парламента. Беше планирано металните огради да са на 4-5 метра около стените на парламента, той каза, че трябвало да си бъдат до самите стени. Погромът над парламента беше добре организиран. В основата стояха Кольо Добрев и Иван Костов. И до днес не мога да си отговоря на въпроса – защо Добрев се обедини с Костов за тази работа.

 

- Какво имате предвид, защото това обвинение спрямо Добрев за първи път го чувам? Каква е била целта на такова „обединение“, което ми се струва невероятно.

- Вие сте свидетел на тези събития. Знаете степента на кризата в държавата тогава и че трябваше да се отиде на предсрочни избори, а БСП се съпротивляваха ожесточено. Трябваше да се премине по някакъв начин този Рубикон. Кольо Добрев осъзнаваше, че не може да се върви повече така и вероятно е виждал в едно такова „контролирано“ напрежение единствената възможност да се отпуши ситуацията. Не мога да допусна, че е искал провал на БСП, но се беше съгласил с тези протести около парламента. После обаче нещата излязоха извън контрол. Организаторът на протестите бе Костов, а Добрев е бил информиран за всичко. Вие бяхте там през цялото време, не помните ли?

 

- Помня всичко като на филм. В нощна на погрома на парламента бях до 4 часа сутринта вътре. Беше наистина страшно!

- Когато протестиращите започнаха да хвърлят големи болтове през прозорците на кабинета на председателя, аз бях събрал вътре представителите на всички партии: беше г-жа Мозер, Костов, Савов. Вече бях извикал и Кольо Добрев, но той не искаше да дойде в парламента. Героичните тв кадри, когато той влиза в парламента, под обстрел от снежни топки, са следствие на моята заповед да се яви в парламента. Когато ескалацията на протеста стана неудържима, потърсих Добрев, но секретарката му каза, че го няма в кабинета. Наредих веднага да го намерят. Тя ми отговори, че е излязъл и не знае къде е. Досто остро реагирах: „Не може да не знаете къде е министърът на вътрешните работи, кажете му веднага да ми се обади!“ След няколко минути той ми се обади и аз му наредих: „Веднага трябва да дойдеш тук, защото нещата стават сериозни!“ Той с неохота каза: „Добре”. В кабинета на председателя на парламента има една малка стаичка, „битовка“, в която, докато аз водех заседанието, стоеше Петър Бояджиев.

 

- Този, когото БСП щяха да правят министър-председател, но се оказа, че има проблем с българскато гражданство?

- Да. Той беше бивш мой студент и след 10-ти ноември 1989 г. бяхме доста близки. Той влезе в „битовката“, защото, когато поканих всички представители на парламентарните групи, нямаше как да бъде сред тях. Когато Добрев влезе в кабинета ми, първото нещо, което му каза Костов, беше „Кольо, ела да поговорим вътре в стаичката”. Замислих се - какво ще си говорят двамата сами в стаичката без нас? По-късно Бояджиев, който слушал от тоалетната, ми разказа, че първото нещо, което Костов изрекъл било: „Защо идваш тук, нали се разбрахме да не идваш?”

 

- Защо се допусна толкова много хора да обградят така плътно парламента?

- На Добрев още по обяд му казах по телефона: „Кольо, тук се събра много народ - повече, отколкото очаквахме. Разпореди се веднага на пожарните да дойдат и да освободят с водна струя коридор, по който депутатите да напуснат парламента. Добрев ми отговори „Не може, професоре, пред всички пожарни са легнали хора и колите не могат да излязат”. Разбрах, че ме лъже, защото той не може да знае в момента, че пред всички пожарни е така. Освен това се знае, че по правило никой не може да стои пред пожарната

 

- Към колко часа беше този разговор?

- Този разговор беше преди още да започнат да хвърлят павета и камъни по прозорците на парламента.

 

-  Цялото напрежение стана заради това, че БСП не искаше да гласува Декларацията за национално спасение, която ОДС предлагаха, и да се отиде на предсрочни избори.

- Цялата конструкция в парламента беше планирана така, че да се стигне до сблъсък, за да може да се развърже възелът на властта. Това е бил планът на Костов, а Добрев, вероятно с най-добри намерения, се е съгласил. Много пъти, когато си спомням за тази драматична ситуация, си казвам: „Абе, защо от трибуната на Народното събрание като председател, не казах: „Стига! Дайте да се разберем, или закривам Народното събрание!”.

 

- Защо не го направихте?

- Не можах да събера достатъчно увереност у себе си, за да направя това. Защото все пак уважавах мнението на тези, които управляват.

 

- За първи път чувам за тази комбинация между Костов и Добрев. Сигурно и затова депутатите на БСП стояха вътре и пееха възрожденски песни..

- Те стояха вътре, защото им беше казано. Още по обяд искахме да ги изведем и нямаше да има никакъв проблем. Те обаче казаха: „Ще стоим!”. Странно впечатление ми направи факта, че новият председател на БСП го нямаше в парламента

 

- Говорите за ГеоргиПърванов?

- Да, през целия ден него го нямаше. На последната си пресконференция преди дни той каза по повод тези събития: „Аз трябваше денонощия да стоя на „Позитано”, защото бяха изгасили тока, отоплението“... Защо денонощия? А за парламента не казва нищо. Защо не беше в парламента? Моята хипотеза, но това е само хипотеза, е, че и Първанов е знаел какво ще стане в този ден около парламента.

 

- И че се търси ескалация на напрежението, за да бъде принуден Виденов да отстъпи?

- Това е естествена стратегия. А Костов е умен, макар и зъл. Той е знаел и е искал да се стигне до това положение, за да се демонстрира пред целия свят, че нещата в България така не могат да продължат. Голямото щастие, което имаме и аз държа да го подчертая е, че Добрев беше организирал така протестите, че да не се стигне до кръв. Това е негова заслуга.

 

- Всъщност от това всички се страхуваха тогава.

- Представете си, че имаше една жертва - дали са една или пет вече - няма значение. Достатъчно е да има една смърт. Сега на този ден щяхме да слагаме цветя, щяхме да ходим да се покланяме.

 

- Като си спомня ожесточението, тази смърт можеше да стане.

- Можеше да стане и се искаше все пак сръчност, за да не стане. Това е заслугата на Добрев.

 

- Кой им даде паветата, които хвърляха по прозорците, а после по автобусите, с които извозиха депутатите през нощта?

- Те ги извадиха от площада, където са. Като извадиш две павета, после другите излизат сами. Някои от протестиращите бяха донесли в чантите си камъни, болтове. А Костов от моя кабинет съобщаваше чрез „Дарик” радио откъде ще излязат хора, насочваше демонстрантите къде кого да пресрещнат и т.н. Вече имаше джиесеми и всичко се ръководеше по телефона от Костов. Камерите и сега показваха как депутатите от СДС си излизаха и влизаха спокойно през прозорците на първия етаж на парламента.

 

- Днес не се говори за това, че заедно с чая на някои от протестиращите им се е давал и алкохол. Вие имахте ли тази информация?

- Имах, разбира се, на мен постоянно ми съобщаваха. Когато стана самият пробив и бутнаха вратата на северния вход на парламента, всички депутати бяхме вътре в Заседателната зала. Охраната ми донесе бележка, че демонстрантите са вътре в парламента и, че едвам ги удържат в коридора, но да знам, че може всеки момент да влязат вътре в златата. Тогава ставаше въпрос да гласуваме резолюция и да свършим заседанието. Един от депутат от СДС предложи поименно гласуване, за да се знае кой как е гласувал. БСП беше против. Аз казах: „Приемам поименно гласуване”. Защо? За да задържа депутатите в залата, колкото е възможно по-дълго. Поименното гласуване продължава дълго, за да не излязат народните представители от залата, щото излязат ли – демонстрантите са навън и не се знае какво ще стане. Обаче униформените, които бяха вкарани в парламента, успяха да изтласкат от коридорите демонстрантите, докато ние гласувахме поименн.

 

- Вие ли поискахте полиция да влезе в парламента, за да охранява депутатите?

- Да, подписах заповед да влезе полиция в парламента, защото по закон само с подпис на председателя на парламента униформени могат да влязат.

 

- А кой пусна сълзотворния газ в парламента?

- Не знам кой го е пуснал, може да са го пуснали и от полицията.

 

- Тогава, спомням си, че ви питаха дали има подземни коридори, по които да се изведат депутатите?

- Не знам да има такива подземни коридори, а пък не съм и слизал да видя.

 

- В колко часа си тръгнахте през тази нощ?

- Към 5 часа сутринта.

 

- С какво си тръгнахте от парламента?

- С моите коли. Но ми направи впечатление още един факт - всички от СДС се изнизаха много рано, оше по обяд. Аз исках най-напред да се изведат жените, но Костов съобщи на „Дарик”, че от долния вход ще излизат депутати и демонстрантите да отидат оттатък, за да не ги пускат. Тогава казах на Костов: „Костов, моля Ви се, не излизайте, нека да бъдем всички тук, защото може да влязат, няма кой да ги спре”. Той каза: „Оправяйте се!”. Само Васко „Нубиеца” остана от СДС. Каза: „Тази работа не я одобрявам!”. Въпреки че той беше най-острият ми опонент, дързък и арогантен, но като човек изглежда е бил по-чист.

 

- Имахте ли страхове, че може нещо да се случи?

- Е, как не! Аз допусках най-лошото - че вътре могат да влязат и да стане...

 

- Обадихте ли се на някого от посланиците?

- Не. Никога не би ми минало през ума да им се обаждам.

 

- Всъщност е нямало на кого да се обадите. Президентът Желев беше в чужбина.

- Да, президентът Желев не беше в България. След обяд дойде новоизбраният президент Стоянов, който не беше встъпил в длъжност. Дойде и Стефан Софиянски, който каза, че нищо не било организирано. Когато започнаха да се събират, ми каза: „Кога ще се изнижете от тук, да се махнете въобще да ви няма?” Но той ми се видя много не на себе си в този момент.

 

- Според вас ситуацията в държавата вървеше ли към този момент?

- Вървеше.

 

- Заради ината на Жан Виденов да не пусне властта ли?

- Тогава, за разлика от сега, нямаше това разбиране - че щом има напрежение в обществото, властта трябва да си ходи. Ако бяха прозряли, че нещата в държавата не вървят на добре и бяха казали: „След Нова година отиваме на предсрочни избори”, всичко щеше да утихне.

 

- А вие опитахте ли се да повлияете на Жан Виденов, че трябва да се оттегли час по-скоро?

- Още на другия ден, на 11-ти, излязох по радиото и телевизията и казах, че трябва да има предсрочни избори. Въпреки че нямаше такова решение на БСП. Виждах, че вече няма друг път, освен избори, но трябваше по-рано да го кажа. Това е моя грешка и то голяма! Трябваше да бъда по-решителен! Вероятно е въпрос и на опит. Можех тогава, като председател на парламента, да кажа: „Повече няма да заседаваме, край! Отиваме си! Трябва да има предсрочни избори!”. Щеше да гръмне: „Председателят на парламента предлага предсрочни избори, опозицията предлага предсрочни избори“. Какво ви трябва повече!

 

- В някаква степен бяхте подчинен на БСП?

- Бях подчинен, защото бях избран от БСП. Не можех да си правя, каквото си искам, въпреки че не допусках БСП да ме ръководи изцяло. Добрев, когато Костов му казва в стаичката: „Абе, защо ти идваш тука, нали се разбрахме да не идваш?”, знаете ли какво е отговорил: „Тоя, лудият професор, с него не може да се оправяш”. Аз съчувствах на председателите на парламента след мен, когато ги гледах как се огъват пред партиите, защото всъщност България е премиерска република, не парламентарна. У нас винаги премиерът тежи повече, даже и от президента. Спомням си, когато имахме парламентарен контрол - никой от премиерите не обичаше да го разпъват на парламентарен контрол. И Жан не обичаше. Имал съм няколко случая - Премянов ме среща сутринта и ми казва: „Акад. Сендов, така и така, обади ми се Жан, съобщи, че има ангажименти и няма да дайде на паламентарния контрол“. Отговорих му, че в никакъв случай не мога да лъжа парламента и че ако не дойде министър-председателят, ще кажа от трибуната, че нарушава Конституцията и не се явява пред парламента”. И Жан идваше, но се мръщеше.

 

- Той се държеше много грубо с депутатите на БСП.

- Защото и той усещаше, че е този, който командва, но нямаше достатъчно опит как да го прави.

 

- Извадиха ли си политиците поуки от онова време?

- Общата поука, не само за БСП, а въобще за политическата класа, е, че с управление на инат не трябва да се решават проблемите в една държава. Но съм съгласен, че виновни за този сблъсък са и БСП. Защото те не искаха да се съобразят с обстоятелствата, просто караха на инат.

 

- Това бе групата около Виденов, защото, за да предприеме този ход Кольо Добрев, той е бил поставен в ситуация без изход.

- Добрев е бил поставен в невъзможност по друг начин да отпуши ситуацията във властта. А изглежда, че на него са му казали оттам, откъдето трябва, че това нещо трябва да стане. През септември 1996 г., като министър на вътрешните работи Добрев беше на посещение в Москва и като се върна, дойде да ми докладва какви разговори е водил там. И ми каза: „Професоре, властта трябва да се смени. Жан трябва да си ходи”. Викам: „Добре. Кажи какво трябва да се прави. Според мен, трябва да се мисли за нов министър-председател, като Жан остане само председател на партията“. Добрев ми отговори: „Ти можеш ли да си представиш Жан да е само председател на партията и някой друг да е премиер!. Той пак ще го командва”. Попитах го: „Какво става, тогава?” - „Ще мислим”, отговори ми той. А доста време преди това, когато министърът на вътрешните работи на БСП Любомир Начев се провали, казах на Жан: „За министър на вътрешните работи трябва да вземеш Добрев”. Жан ми отговори: „Ти си луд! Той държи всички партийни комитети по места. Ако той стане министър на вътрешните работи и поиска, може да ни избеси”.

 

- В какви „мили“ отношения са били!

- А, бяха приятели, но се страхуваха един от друг. Добрев беше много интересен човек, беше толкова предан на партията, че беше готов всичко да направи за нея. Но той не възприемаше партията като Жан, а като нещо друго. Добрев не искаше да бъде шеф на партията. Той се виждаше като човек, който може да държи положението отзад, а отпред да има някой друг да я ръководи.

 

- Той затова и не искаше да стане премиер.

- Да, не искаше да стане премиер, защото преценяваше, че трябва да е някой друг, а той да му помага отзад. Защото един премиер трябва да има един много верен човек, който да стои зад гърба му.

 

- В това отношение Добрев беше много чист и много предан на партията.

- Да. Но той за някои от партията е предател.

 

- Да, за групата около Жан Виденов.

- И сега трябва да ви кажа, че аз влязох в парламента с листата на БСП, благодарение на Добрев, не толкова на Жан.

 

- Така ли? Не знаех.

- Още за изборите за Велико народно събрание ме оглеждаха за депутат. Първо ме поканиха от БСП, после имах среща с Желев в стария руски клуб, където той ме покани от името на СДС. Но аз вече бях три мандата преди 89-та и не смятах за редно веднага да вляза във Великото народно събрание. И за да бъде отказът ми убедителен, предложих на Петър Младенов да ме назначат за шеф на ЦИК. Обаче Жельо Желев, ядосан, че му отказах да влаза в парламента от квотата на СДС, категорично се противопоставил. Така не влязох във Великото народно събрание. Когато напуснах БАН след 1991 година, най-напред кандидатствах за президент. Знаех, че нищо няма да се получи, но просто не исках да си тръгвам като изхвърлен. Тогава реших да кандидатствам за депутат в 37-то НС. Отидох при Жан на „Позитано“ 20, той беше вече председател на партията, и му казах „Имам желание да участвам в изборите във вашата листа”. Той ми отговори: „Сендов, идете при Гиньо Ганев, той събира една група, която ще кандидатства. Разберете се с него”. Не ме прие за БСП.

 

- Включи ви в Гражданската квота.

- Да, в Гражданската квота. Отидох при Гиньо, видях какви са приказките там, не ми харесаха, върнах се при Жан и му казах, че това не е за мен. Тогава той ме прати при Кольо Добрев. А пък той само ме попита. „Къде искаш, в кой окръг?” Разбрахме са за Велико Търново. Така влязох в парламента и после станах негов председател . Спомням си, че когато излязох след срещата с Добрев и се разбрахме да вляза в листите на БСП, на улицата срещнах Петър Детлиев, който ме попита как съм. Отговорих му, че ще бъда кандидат за депутат от БСП. И той ми каза: „Абе, защо се качваш на този мръсен влак?”. Отвърнах му: „Мръсен, но вози”.

 

- Какво нещо е историята и съдбата!

- Бях го разказал този случай преди години и от „Дума“ ме съсипваха от критики. И още ме съсипват. Аз не виждам нищо лошо в това един влак да е мръсен, ако може да се почисти, стига да вози.

 

- С нещо напомня ли ви сегашната ситуация на онази преди 20 години?

- Има формални неща, които точно съвпадат - и тогава, и сега има край на един мандат за президент и начало на друг. Но по отношение на премиера, ако сравняваме тогавашния министър-председател със сегашния - Борисов много по-разумно реши въпроса да се отиде на предсрочни парламентарни избори. Народното събрание работи до последно, властта бе предадена цивилизовано. Въпросът е оттук нататък какво ще става.

 

- Какво е усещането ви за държавата. Накъде върви?

- Колкото и да Ви се стори неочаквано, не се безпокоя за нашата държава. Безпокоя се за света, защото ние вече сме част от голямата игра и както се завърти тази голяма игра, ние сме вътре, а в никакъв случай не можем да играем наша собствена игра. И не само ние, а и всички дребни държавици около нас нямат шанса да си правят собствена политика.

 

- А виждате ли как с появата на Тръмп светът се преобръща.

- От самото начало бях „за“ Тръмп. Защо? Защото трябва да се сложи край на една политика, която не върви. И тук вече виждам това, което ставаше у нас в онези години, когато БСП взе властта, започна да управлява и се виждаше, че нещата не вървят. Но никой тогава не каза: „Баста!. Дайте да видим какво да правим“. Сега се появи един човек, когото искат да изкарат клоун и т.н., който каза „Стига толкова! Дайте да видим как вървят нещата“. Виждате, че с това русофобство до никъде няма да стигнем. На мен вече ми е забавно да ги слушам. И може ли човек, син на предан комунист, член на окръжен комитет на БКП да излиза и да говори такива работи! Поне си мълчи, бе момче! Кой те бие по главата!? Досега ние не сме имали президент, чийто баща да е предан комунист. Единственият бе Плевнелиев.

 

- Как оценявате президента Радев?

- Не го познавам. Ще видим. Един президент трябва да бъде мъдър и много да внимава с ласкателите, защото много хора ще кажат сега за Радев, че такова нещо не сме виждали и т.н. Чувал съм да казват, че един пътнически самолет, не свръхзвуков, се управлявал много по-лесно, отколкото едно летище. Една държава се управлява много по-мъчно, отколкото един самолет. Качествата, които има един човек, бил в такива екстремални условия, са много важни – за устойчивост и да не взема необосновани решения. Така, че всичко, което е необходимо, ако не го е притежавал, то е пред него. В много хубава възраст е. Няма никакви затруднения да приема парада. Прави впечатление на човек, който е балансиран. Не знам само защо каза: „Никога не съм ходил в Москва”.

 

- Защото непрекъснато му вменяват, че е човек на Москва.

- Но те го обвиняват и че е човек на Америка. Ако бях на негово място, бих казал: „За съжаление, все още не съм ходил в Москва”. Той вече е на такова място, че всяка негова дума ще се разшифрова.

 

- Така е. А БСП как я намирате, предстои и важен конгрес?

- Големи уважения към Корнелия Нинова, не само защото нейният син е един от най-добрите ни математици от най-младото поколение...

 

- Значи, в този случай заслугите на сина ги прехвърляме на майката, така ли?

- Защото навремето заслугите на майката се преписваха и на сина. Има промяна, това е сигурно! Никак не ѝ е лесно!. Не знам дали тя ще се реши да прекрачи червената линия и да влезе в коалиция с хора, за които е казвала, че никога няма да влезе с тях в управлението.

 

- Това е най-важният въпрос, който само след 3 месеца ще възникне в държавата.

- Затова политикът, никога не трябва да казва „никога”. Каква е разликата между Тръмп и Хилари? Хилари е голям политик, дипломат и т.н. Тръмп е голям бизнесмен. Един политик не го е грижа, когато се договаря, какво ще бъде положението на партньора му след договора. Политикът допуска, че партньорът може да загуби, важното е той да спечели. Докато един бизнесмен винаги гледа партньорът му да не загуби, защото той се нуждае от партньори. Това е вградено в мисленето на един бизнесмен и то се различава от мисленето на един професионален политик. Политикът си мисли: „Аз ще го смачкам, аз не се нуждая от него, защото ще го победя“. А Тръмп иска да печели заедно с партньора си. Вие виждате ли някой солиден бизнесмен, да иска да сключи сделка с някого, като знае, че неговия партньор ще загуби.

 

- Много интересно е това. Никой не е разшифровал така мислинето на политика и на бизнесмена.

- Моят баща беше търговец. От него знам, че бизнесменът иска да има партньор. Това май го беше казал Шимон Перес, не съм го измислил аз. Бизнесменът иска да спечелим заедно.

 

- А как намирате Борисов? Слезе с достойнство от властта, игра мъжки, това оценява ли се?

- Едно явление, за което трябва да се замислим. Защо народът се обединява около хора, които го разбират, които говорят на неговия език. Борисов говореше и говори на езика на обикновените хора. В система, в която равни избират между себе си, винаги се игнорират най-способните. Но какво значи най-способният? Най-способен за обединител е този, който е най-близък до всички. Но няма бъдеще за прогреса на цялото общество, ако нещата вървят така. Може да са полезни за някакъв период, може да са гениални по отношение на това, което са направили. Но обществото трябва да може да издига тези, които могат да водят със собствения си мозък, а не тези, които се влияят и съобразяват с останалите. Мой приятел поляк веднъж ми каза: „Само папата се избира от равни, но от кардинали, които са лишени от възможността да имат деца за да не са обвързани”. 

Така, че Борисов вече е част от българската история, каквото и да кажат. Не може да не се признае, че той много се разви през тези години. И не е изключено да има рекорд, трети път непълен мандат.

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Източник/ци: http://epicenter.bg/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!