Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ню Йорк Таймс: Източна Европа се бори с агентите на бившите спецслужби

В България става съмнително самоубийство и се пази абсолютно мълчание за няколко неразкрити убийства. Ясно е, че и днес спецслужбите продължават да действат.

Комунизмът рухна и демокрацията дълбоко се вкорени в страните на бившия Варшавски договор. Но спецслужбите от съветската епоха все още карат Източна Европа да трепери- почти 20 години след падането на Берлинската стена.

Делото на Александър Литвиненко, бивш агент на КТБ, отровен в Лондон през ноември, на никого тук не се вижда странно. В Румъния звучат заплахи за убийство, в България става съмнително самоубийство и се пази абсолютно мълчание за няколко неразкрити убийства. Ясно е, че и днес спецслужбите продължават да действат.

Някои от сътрудниците на тайната полиция си остават на своите длъжности. Други се възползваха от разпада на централизираната планова икономика, за да изкупят държавна собственост и днес са твърде силни играчи на пазара.

"През 1989 година комунизмът умря,но бившето ръководство на спецслужбите и комунистическата партия превзеха икономическата власт" - разказва Мариус Опреа, председател на Института за разследване напрестъпленията на комунизма.

В резултат на това документи, свидетелстващи за най-тъмните дела от тази епоха, от шантаж до опити за убийства и убийства, остават недостъпни. И само имената на немного агенти и информатори, чиито отчети са попълвали архивите на спецслужбите, излизат наяве.

Всичко обаче се променя благодарение на действията на новото правителство, което смени старото, свързано с комунистите, а също така и под натиска на Евросъюза. В страните от бившия съветски блок се възобновяват усилията по изясняване на ролите на спецслужбите и на оповестяването на бившите агенти и предатели.

Тези действия не са безопасни. През ноември Божидар Дойчев, шеф на секретните архиви на спецслужбите, бе открит мъртъв на собственото си бюро- той загина от куршум в главата, изстрелян от собствения му пистолет.

Смъртта му бе определена като самоубийство, но мнозина я свързват с опитите на правителството да установи кой от известните хора в миналото е работел за Държавна сигурност.

По адрес на Опреа, приятел на Литвиненко, прозвучаха открити заплахи.

На улиците на родния си Брашов в Румъния миналата година към него се приближил човек, който го предупредил, че с малкия му син може да се случи беда, ако той продължава да "копае още".

"На тях не им харесва, когато започнеш да ровиш в това, което се е случила след 1989 година", казва Опреа, който след тази заплаха е изкарал семейството си в Германия.

Повечето от бившите комунистически страни от Централна и Източна Европа се постараха да избавят своите общества от съветската тайна полиция и информаторите след падането на комунизма. Но колкото по-близо до Русия са тези страни, толкова по-малко ефективни са чистките.

Въпреки че много лидери от региона, съдейки по всичко, решително са настроени да се ориентират в бъдеще към Запада, някои бивши комунисти и представители на спецслужбите, които работят за тях, са привлечени от възраждането на влиянието в Русия на президента Владимир Путин и на ФСБ, наследника на КГБ.

Източна Германия и Чехия като че ли най-добре се справиха в разчистването след 1989-та, като разкриха архивите на тайната полиция и обявиха за сътрудничеството на известни хора с разузнавателните служби. Полша публикува в началото на 1990-те списък от десетки хиляди имена. Но този процес започва да се забавя, докато дошлата на власт миналата година партия "Право и справедливост" не го възобнови.

България едва сега започва да се бори с наследството на тайната полиция, чиито сътрудници са били замесени в най-различни заговори : от убийството през 1978 година на българския дисидент Георги Марков с отровен чадър на моста Ватерлоо в Лондон, до опита за убийство на папа Йоан Павел ІІ през 1981.

Никъде обаче борбата между бившите спецслужби и силите, стремящи се към промяна, не приема такива остри форми, както в Румъния, бъдещ член на Евросъюза.

До 1989 година румънската служба за безопасност е една от най-големите в Източния блок, съпоставима с количеството на жители в страната. В периода на диктатурата на Николае Чаушеску тя беше и сред най-жестоките. По оценка, за няколко милиона румънски граждани са следяли 11 000 агенти и половин милион информатори, стотици хиляди жители са били пратени в затвора по политически причини. Някои са били убити.

Въпреки че ръководството на спецслужбите се смени, а самите служби бяха реорганизирани, много от предишните сътрудници действат и сега, продължавайки да използват документите на спецслужбите. Сега тяхната дейност е свързана с влиятелния делови елит на страната.

По-рано тази година, например, министерството на правосъдието разформира собствената си спецслужба - Независимо управление за защита и борба с корупцията. Тази организация се занимаваше с подслушване на разговорите на съдии и събираше друг вид информация, за която " ние не знаем кого и защо касаеше", твърди в местнияь печат министърът на правосъдието Моника Маковей.

Службата е била организирана през 2001 година от Мариан Уреке, бивш полковник от Секуритате. Той подава оставка през 2003 година след като местните медии оповестяват тайното му минало в полицията. Уреке е един от 1.6000 бивши офицери, които " продължиха да заемат ключови позиции в разузнавателните служби, създадени след 1989 година", както се съобщава в анонимен доклад, публикуван през 2002 година от румънския вестник " Зиуа". Спецслужбите не опровергават това.

Много от най-влиятелните румънски бизнесмени са свързани със Секуритате, дори и да отричат ползите, получени от подобно сътрудничество - това е трудно да се докаже.

Силвиан Йонеску, отговорен в страната за опазването на околната среда, в миналото е бил високопоставен офицер от Секуритате. Той забогатява след падането на комунизма благодарение на различни сделки.

Дан Войкулеску, медиамагнат и председател на Консервативната партия, много години отричаше връзките си със спецслужбите и победи в съда в дела срещу редица журналисти, които твърдяха обратното. Но по-рано тази година Националният съвет за изучаване на архивите на Секуритате, правителствена група, която проверява биографиите на избрани чиновници, държавни служители и членове на граждански организации, обяви, че Войкулеску действително е бил таен информатор на полицията под псевдонима "Феликс".

Войкулеску вече призна, че е сътрудничил на спецслужбите, но само " два или три пъти със цел икономически шпионаж". Според него, други са присвоявали имуществото на спецслужбите и под един или друг вид са използвали връзките си в тия структури за лично обогатяване.

Първото правителство, което няма тесни връзки с бившите комунисти, дойде на власт през 1996 година и прие закон, който изисква откриването на архивите на тайната полиция. Но правителството се смени и процесът на лустрация спря.

След много годишно задържане, спецслужбите започват да предават материалите на Националния съвет.

Документите, попадащи под юрисдикцията на съвета, заемат около 10 мили архивни полици- тук има поне 1.8 млн дела. Румънският гражданин има право да поиска да види собственото си дело, ако то съществува. Това позволява на хората да се запознаят с работата на своите мъчители.

В град Плоещ 78- годишният Васил Парасчив, бивш фабричен работник, държи в ръцете си папка фотокопия с дебелина 18 см. В тези документи са описани опитите на Секуратате да го затвори завинаги в психиатрична болница заради политическите му възгледи.

" Аз повече не исках да бъда член на комунистическата партия" , обяснява той.

Парасчив успява да спечели съдебното дело през 1977, което му позволило да се лекува у дома, макар и периодично да са го пращали в психиатрия и са го заставяли с години да приема невролептици.

Спецслужбите обаче още не са откриви всички документи и мнозина подозират, че най-важните данни са укрити.

"Ние не знаем колко са", -твърди Клаудиу- Октавиан Сецасиу, председател на Националния съвет. Той предполага, че стотици хиляди дела все още се намират в ръцете на спецслужбите, ако се вярва на доклада на разузнаването от 1994 година.

Спецслужбите до края на годината са задължени да приключат предаването на документите, но прозрачността на процедурата е недостатъчна.

Владимир Тисманеану, професор по политология в университета в Мериленд, който е назначен от президента Траян Басеску за глава на комисията по изучаване на комунистическото минало на Румъния, се оплаква, че " все още съществуват организации, основно спецслужби, които се противят на президентската намеса и не предават документите, които са на тяхно разпореждане."

Професор Тисманеану казва, че въпреки подкрепата на президента, той не е могъл да получи информация за няколко смъртни случая от комунистическата епоха, вината за които се приписва на Секуритате. В това число са две предполагаеми отравяния на сътрудници на радио "Свободна Европа" с радиоактивен талий, както и гибелта на един от критиците на Чаушеску, застрелян в Чикаго през 1991 година.

"Казаха ни, че подобни документи не съществуват - казва Тисманеану- Аз не вярвам в това."

Съветът успя да извади на бял свят група информатори сред известните фигури в страната, но повечето от тях са играли незначителна роля. Както твърдят някои, тези хора не са имали достатъчно влияние, за да скрият документи за себе си или също са станали жертва на политически саботаж.

Случаят, предизвикал най-голямо внимание, е свързан с делото на бившия министър на културата и депутат Мона Муски, която бе изключена от Либералната партия, защото стана известно, че е работила за Секуритате. Тя е наблюдавала чуждестранни студенти в Университета в Тимишоара от 1997 година. Според нея, тя е станала жертва, защото е била популярен политик и потенциален конкурент на премиера на страната.

Делото на Войкулеску от Консервативната партия също изплува веднага, след като той бе издигнат за поста вице премиер. Тази новина попречи на неговото назначение, а после партията му излезе от управляващата коалиция.

"Вместо да се разкрият тези документи през 1990-те, властимащите ги оставиха, за да ги използват за шантаж" - казва Войкулеску. Той добавя, че документите все още са в ръцете на спецслужбите. " И това може да продължи безкрай".

Възможно е миналото никога да не се проясни, докато всички заинтересовани страни не слязат от сцената.

Корнелиу Тириану, бивш съдия при комунистите, сега е един от 11-те члена на Съвета. Той прелиства дебела папка документи в дома си в Букуреш, търсейки с показалец собственото си име.

" През цялото време излизат нови дела", казва той. Според него, този процес ще продължи, докато не умрат всички, които са били пълнолетни до 1989 година. Едва след това животът ще продължи напред".

Крейг Смит  Ню Йорк Таймс

Източник/ци: bgfactor.org

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!