Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Нов морален ред се стовари върху духовния живот
“Никоя цивилизация не отстъпва пред външна агресия, ако първо не е развила зло, което я разяжда отвътре”, пише Полибий. Това зло е още по-страшно днес, защото се представя за сбъдване на доброто. Триумф на нихилизма с човешко лице. Предписан от бдителността, а не от благоприличието, пропагандиран от артистите, а не от еснафите, нов морален ред се стовари върху духовния живот. Неговото знаме е човечеството. Неговият враг е йерархията. Той съсипва авторитета на учителя в училище. За да спре облагодетелстването на облагодетелстваните и да се бори ефикасно срещу установения ред, той премахва разграничението между култура и безкултурие, оповестявайки, че всичко е културно. Според него правилната употреба на езика е въпрос на глотофобията (т.е. омраза към говора на народните квартали). Той усърдно си служи с приобщаващото писане, за да върне на жените, в думите и в живота, мястото, което им се полага." “Фигаро” публикува речта, посветена на добродетелта, на Ален Финкелкрот по време на годишната публична сесия на Френската академия. Философът я е озаглавил "Новият морален ред или триумфът на леля Селин". Поместваме кратък откъс от нея.
Огледайте се около себе си. Културните фестивали, които придават несравнимо очарование на европейското лято, са по негов образ и подобие. Духът на леля Селин* витае над повечето театрални и оперни постановки. Независимо дали става дума за “Дидона и Еней” на Пърсел или “Одисея” на Омир, целта винаги е една и съща: да се победи изключването, да се прослави гостоприемството, да се заличат границите, да се разрушат крепостните стени. Вече няма сюжет, който да не съдържа нейното поучение, няма творец, който да не се превръща в проповедник. Поети и композитори трябва да казват и повтарят, че нито една принадлежност не е важна, ако не е принадлежността към човечеството.
Това, което искат от изкуството, е да илюстрира тази предварителна истина, да я подчертае и, за да сложи край на лошите наклонности на мрачните времена на ХХ век, да ни призовава непрестанно към реда на еднаквото.
Така днес музеите се определят като “места за приобщаваща демократизация”. Пазители не на шедьоври, което отново би въвело пагубното понятие “превъзходство”, а на “артефакти и образци за обществото”, тези обществени институции възнамеряват да “допринесат за човешкото достойнство и социалната справедливост, за световното равенство и благоденствието на планетата”. Едуар Луи, френски писател, чиито преводи украсяват всички витрини на редките американски книжарници, оцелели от “Амазон”, не остава длъжен:
“Ако не пишеш срещу расизма, няма смисъл да пишеш”.
И този императив се прилага със същата сила към мъртвите автори: непоправимите се деконструират; останалите са зачислени в кампанията за признаване на човека от човека или по-скоро, за да се пригоди най-сетне езикът към епохата на универсалното, от човешкото същество на човешкото същество.
Предписан от бдителността, а не от благоприличието, пропагандиран от артистите, а не от еснафите, нов морален ред се стовари върху духовния живот. Неговото знаме е човечеството. Неговият враг е йерархията. Той съсипва авторитета на учителя в училище. За да спре облагодетелстването на облагодетелстваните и да се бори ефикасно срещу установения ред, той премахва разграничението между култура и безкултурие, оповестявайки, че всичко е културно. Според него правилната употреба на езика е въпрос на глотофобията (т.е. омраза към говора на народните квартали). Той усърдно си служи с приобщаващото писане, за да върне на жените, в думите и в живота, мястото, което им се полага.
Ако напишете на екрана на компютъра си фразата на Салман Рушди: “Случваше се нещо ново, настъплението на нова нетърпимост. Тя се разпространяваше по земята, но никой не искаше да го признае. Беше измислена нова дума, която да позволи на слепите да останат слепи: ислямофобия” - той ви чете, скрит в машината, и ви приканва настоятелно да замените стигматизиращата дума “слепи” с доброжателното “хора със зрителен дефицит”: “Беше измислена нова дума, която да позволи на хората със зрителен дефицит да останат зрително дефицитни”.
Ако в статия дръзнете да напишете: “Да ви е сладко, господа!”, изобличавайки корупцията, той поверява на добре обучения коректор да замени това мачистко обръщение с по-подходящия, т.е. по-егалитарния израз: “Да ви е сладко, дами и господа!” или още по-добре, защото има и такива, които не са нито едното, нито другото, а принципът на приобщаването ни задължава да държим сметка за това: “Да ви е сладко на всички!”.
Този рицар на справедливостта кара Кармен да убие Дон Хосе. Под негова егида Спящата красавица вече не е събудена от непозволена целувка. Разбира се, той не би цензурирал кинематографичната адаптация на “Монахинята”, както направи под натиска на католическите среди голистката власт през 60-те г. на ХХ век, но там, където все още допуска провеждането на изложба на Гоген, още на входа да предупреждава публиката: “Неколкократно Гоген е имал сексуални отношения с млади момичета. Той се е възползвал от привилегирования си статут на западен човек, за да се наслаждава на разкрилата се пред него сексуална свобода”.
Пластични изкуства, литература, театър, кино, философия, религия: днес всичко защитава правилната кауза.
Човешките творби се оценяват единствено в светлината на човечеството, т.е. на равното достойнство на хората. Нито една стъпка не бива да се пренебрегва, нито едно усилие да се спестява, когато става дума за отваряне на умовете и сърцата. Смятайки, че Филип Рот и Милан Кундера са твърде сексистки, за да заслужават Нобелова награда, и извайждайки “Лолита” на Набоков от всички университетски програми, този нов морален ред се ласкае, че вече не признава привилегии и наказва и злодеянията, и фантазиите на последните представители на патриархалната система.
Не аскетичният идеал вдъхновява неговите анатеми и превъзпитание, а моделът на леля Селин, егалитарният идеал. Той се мръщи на употребата на думата “добродетел”, защото държи абсолютно да се разграничи от войната срещу либидото, водена под този флаг от Бащите на Църквата до викторианската буржоазия. Нищо не му е по-чуждо от метафизичния дуализъм на душата и тялото. Той иска да избави не човешките същества от мъките на желанието, а самото желание от волята за власт. Има си други грижи, а не похотливостта. Неговата мишена е властващият, а не развратникът. Той не осъжда греха на плътта, а преследва неравенството дори в любовните квартири.
С други думи, този морален ред не е реакционен, нито дори консервативен.
Лишен от най-малката носталгия по предишните дни, той бодро унищожава архаизмите и яростно отстранява пречките пред хода на историята, т.е., както показа Токвил, пред прогресивното изравняване на условията. Следователно в него трябва да виждаме не кодекс на поведение, а постоянна революция в общуването. Това не е определяне на няколко неприкосновени правила, а самата динамика на демокрацията. Това не е форма, която обхваща, а сила, която върви напред, която не оставя нищо, която се възхищава само на собственото си движение, която си присвоява миналото под претекст, че му “бърше праха”, която поглъща изкуството в не-изкуство, която нивелира езика и опустошава междуличностните отношения, за да ги пречисти от всякакво отчуждение.
“Никоя цивилизация не отстъпва пред външна агресия, ако първо не е развила зло, което я разяжда отвътре”, пише Полибий. Това зло е още по-страшно днес, защото се представя за сбъдване на доброто…
С леля Селин триумфира нихилизмът с човешко лице.
И пред лицето на това филантропско опустошение не можем да се задоволим да въздишаме като дядото на разказвача в “По следите на изгубеното време”, в очакване на по-добри дни. Защото няма да има по-добри дни, освен ако не стъпим здраво на земята и не намерим вътре в себе си опора, т.е. добродетелта да устоим на посоката на историята. Задачата е спешна; шансовете за успех са малки.
* Героиня на Марсел Пруст от “По следите на изгубеното време” (бел. пр.)
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник/ци: http://glasove.com/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!