Буднаера-Епохалнивремена
Буднаера-Епохалнивремена
Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство
 
 


 
  30.11.2014

Геноцид на бебета от женски пол в Китай

 
 

"Гъгрици в ориза" е прозвището, дадено на нежеланите бебета от женски пол в Китай. Вярва се, че единствено синовете могат да продължат рода – много смятат, че опозоряват своите предшественици, ако нямат мъжки наследник. На дъщерите се гледа ката на прахосана инвестиция. В един от случаите мъж от североизточен Китай удушава както второто си новородено дете от женски пол, така и първата си, здрава и права дъщеря, като казва: "Грях е да нямаш мъжко…". Според официални данни 97.5 процента от абортираните плодове в Китай са от женски пол.

Утринта носи невъобразима гледка на жестокост и ужас в китайската провинция Хунан – до тротоара на оживен главен път лежи мъничко, свито тяло на мъртво бебе-момиченце. То е голо, заобиколено само от мръсни болнични марли. Автобуси и велосипеди прелитат край трупа, пръскайки го с кал.

Геноцид на бебета от женски пол в Китай
Снимка: Трупът на бебето от женски пол, подминавано с часове от пешеходци и превозни средства в провинция Хунан, Китай. Marie Claire

Без име и нежелано, новороденото е изхвърлено край пътя в този зимен ден. Само някои от забързаните местни жители го забелязват. За тях то е просто едно от хилядите бебета-момиченца, които биват изоставяни всяка година вследствие на безпощадната политика на Китай за едно дете. "Мисля, че бебето е умряло току-що", казва една жена, която единствена прави опит да го спаси. "Беше топло като го пипнах. Кръвта течеше все още от носа му.".

Под стриктните закони за семейно планиране в Китай, на семействата в градските райони им е разрешено да имат само по едно дете; в провинциалните райони могат да имат второ, ако първото се окаже момиче. Тези, които имат нелегално бебе, биват санкционирани с тежки глоби, биват подлагани на стерилизация и други сериозни наказания. За да избегнат наказанията, много родители прибягват към отчаяната мярка да изоставят своето нелегално потомство. Ако детето им е момиче – смятано за по-малоценно от момчето най-вече в традиционните провинциални райони като Хунан в Китай – вероятността за подобна покъртителна съдба е значително по-висока.

За китайските власти изоставените момичета са просто ненужна смет. "Аз се обадих на Бърза помощ, но никой не дойде", каза жената, намерила последната малка жертва. (поради страх от нежелани последствия, тя поиска да остане анонимна.). "Бебето лежеше точно пред сградата на данъчна служба, толкова много държавни служители минаха току-що край него."

На края стар човек вдигна трупа на детето, сложи го в една кутия и го пусна в кофа за боклук. Когато полицията пристигна най-после, те не проявиха никакъв интерес да проучат случая на неговата смърт. Вместо това, те арестуваха жената, опитала се да спаси детето. "Аз направих няколко снимки, защото това бе нещо толкова лошо; но полицията беше по-притеснена за моите снимки отколкото за бебето", каза тя. Полицията освободи жената едва след като тя предаде филма от своя фотоапарат.

Най-гъсто населената страна в света, Китай със своите 1.3 милиарда души население въведе този закон през 1979 г., в отговор на бързото темпо, с което се увеличаваше раждаемостта при управлението на бившия лидер Мао Дзедун, страхувайки се, че няма да може да изхрани своето население. Днес китайските лидери твърдят, че тази политика се е увенчала с голям успех, тъй като е предотвратила раждането на още 300 милиона души.

Повечето китайци са съгласни, че нивото на раждаемостта трябва да се поддържа ниско, но държавните методите за това продължават да причиняват несметна скръб. "Това, което стана след като бе въведен закона за едно дете, бе национална катастрофа", каза У Хонли, сътрудничка в инициативата за помощ на жените в Шанхай, работеща с хората от провинциалните райони. "Толкова много семейства загубиха децата си и живота им бе съсипан. Докато изоставянето (на децата) е нещо шокиращо обикновено - каза У – когато някои родители имат деца "извън плана", те са така ужасени да не ги хванат, че дори самите прибягват до убиване на детето си. Един баща пусна дъщеря си в стар кладенец, така че никой да не разбере, че тя е съществувала."

Всеки район в Китай има "квота за раждания" относно това, колко бебета е разрешено да се родят през годината. Властите за местно управление и държавните фабрики назначават женски персонал да съблюдава менструалния цикъл на всяка жена. Преди да забременеят, жените трябва да получат "разрешение за раждане"; а на тези, които не правят това, или които вече имат дете, редовната употреба на противозачатъчни се съблюдава отблизо. Въпреки, че презервативи и хапчета са в наличност, най-популярната форма за контрол на раждаемостта е металната вътрематочна спирала (IUD), която се поставя в държавни клиники, и която рентгеновият апарат може да установи дали не е махната без разрешение.  

Гао Шио Дуан, бивша служителка по контрола на раждаемостта на населението, емигрирала за Америка преди няколко години, се изказа относно методите, използувани за прекратяване на нелегална бременност. Представяйки себе си като "чудовище", тя разкри пред комисия на Конгреса на САЩ как помагала на доктори да инжектират смъртоносния формалдехид в черепите на бебета по време на принудителни аборти. "Аз виждах как устните на бебето сучеха и как то протягаше крайниците си ", каза тя за такъв един случай. "Тогава докторът инжектира отровата в главата му, детето умря и беше хвърлено на боклука.".

Някои бременни жени се опитват да избегнат наказанията като се укриват по време на бременността си. Но когато се върнат след раждането, те често намират своите домове изгорени до основи, а членовете на семействата си – пребити или преследвани. В подобен екстремален случай, човек от Чанша, провинция Хунан, умира след като бива измъчван заради отказ да разкрие местонахождението на своята бременна жена. Ако на двойка се роди нелегално бебе, те биват наказвани с глоба от 10 000 юана ($1500) - седем пъти повече от средния годишен доход на селяните – със задължителна кастрация и принудителна конфискация на собствеността. Деца, които са родени по този начин нямат правото на образование, на медицинска помощ и други социални придобивки.

Много селяни вярват, че единствено синовете могат да продължат рода. "Те смятат, че опозоряват своите предшественици, ако нямат мъжки наследник", казва У Хонли. Също,така, дъщерите обикновено живеят с семейството на техните съпруги след брак си, затова на тях се гледа ката на прахосана инвестиция. "Въпреки, че законът за едно дете позволява на много провинциални двойки да имат второ бебе, ако първото им дете е момиче, цяло бедствие е ако и второто им дете също е от женски пол", казва У. Такива нежелани момичета биват често наричани "гъгрици в ориза". В североизточен Китай един мъж бива толкова недоволен, че второто му дете е пак момиче, че удушава не само новороденото, но и първата си, здрава и права дъщеря. "Грях е да нямаш мъжко. Когато изляза от затвора пак ще опитвам за син.", казал той в полицията.

В съвременните градове на Китай традиционното желание за момче също не е изчезнало. Но съчетано с политиката за едно дете, най-вече в провинцията това има опустошаващи социални последствия. Приблизително 17 милиона момичета от населението "изчезват" безследно. Детеубийството и изоставянето на бебета обясняват някои от тези изчезнали момичета, а тези, които оцеляват, ако имат късмет свършват в суровите държавни сиропиталища. Други такъв фактор е абортът за избиране пола на плода, който технически е незаконен, но се предлага охотно срещу малък подкуп за ултразвуковата диагностика. Според официални данни 97.5 процента от абортираните плодове в Китай са от женски пол. Отказът да се регистрира раждането на момиче е друг фактор; вярва се, че много родители крият дъщерите си, или ги продават на безплодни двойки, правейки ги с това невидими за власти.

Резултатът от това е хроничен дисбаланс между мъжкото и женско население. Вече милиони провинциални китайски мъже не могат да си намерят съпруги. Така много млади момичета, които напускат селата си за да търсят работа, биват примамени и дрогирани от търговци, след което продавани на стари ергени в далечни провинции, където те дори не говорят същия диалект. Този дисбаланс непрекъснато се влошава. Само преди едно десетилетие регистрите за раждане на момчета и момичета в някои провинциални области показваха съотношение две към едно. Днес това съотношение е тревожното шест към едно.

Въпреки всичко, китайското правителство продължава да налага своята политика за едно дете. У Хонли е отчаяна от това положение. "Разбира се, въпросът за популацията е сериозен - казва тя - но не по-малко важни са и човешките права. Властите не правят никакви опити за по-хуманно разрешение на въпроса за семейното планиране.". Тя също е загрижена за апатията на длъжностните лица към образоването на населението за равностойността на бебетата от женски пол. "Образователните програми имаха много голям успех в провинциалните райони, но има все още много да се прави. Толкова трагедии биват игнорирани всеки ден, че това може да разплаче човек.", каза тя.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

  

Последни публикации