Политологът Георги Киряков: Смяната на министри не се прави заради липса на реформи, а заради страха от реформи

.
Георги Киряков

Смяната на министри не се прави заради липса на реформи, а заради страха от реформи. Освен че се „изпуска парата“, по този начин се демонстрира на обществото в чии ръце е властта, кой кара влака. Най-големият враг на премиера е самият той.
"Гърмене на бушони“, и „изпускане на парата“, аз го наричам демократична незрялост. Само катастрофично събитие може да наложи предсрочно оттегляне от властта. Гешев е резултат на безмилостната и безжалостната за някои политическа конюнктура.

Това казва за Фрог нюз политологът Георги Киряков.

- Г- Киряков, защо смятате, че с уволнението на социалния министър се прикриват истинските аргументи за тази сериозна рокада в Министерски съвет? Има ли напрежение между министрите и между коалиционните партньори по отношение на социалната политика?

- Две са основанията да се направи подобен извод. Първо, формулировката за „натрупани във времето основания“. Което всъщност може да означава и всичко, т.е. несправяне с основните цели и задачи, лошо управление на структури и процеси свързани със социалните ангажименти на правителството и недостатъчна или липсваща комуникация със структури на гражданското общество, обвързани професионално със социалните дейности. Но такива подробности нямаше в аргументацията за „пожарната“ смяна. А може и нищо да не означава, т.е. нямаме основателни причини за смяната или просто искаме да я прикрием, зад една пределно обща формулировка. И, второ, изказването на премиера Борисов, че министър Петков не се разбирал с колегите си в министерски съвет. Последното обаче няма никаква политическа тежест и не може да бъде валиден политически аргумент за смяна на ключов министър, какъвто безспорно е социалният. Разбирателството между министрите и способността им да работят заедно е въпрос, от една страна, на психическа зрялост на отделните министри, а от друга, на лидерските способности на премиера да не допуска подобни взаимоотношения. Пък и никой не е назначил министрите със задача да могат да се разбират помежду си. Това е умение, което се изгражда в детската градина, не в Министерски съвет. И така, въпросът за причините за смяната остана, а отговорът все още липсва. Въпреки че се прокраднаха някои възможни и логични причини, като например това, че е имало несанкционирано от премиера съгласие между министъра и останките от Обединените патриоти – ВМРО и НФСБ – за по-голямо от договореното вдигане на заплатите на социалните работници, или пък, че има сериозни пробойни в бюджета на социалната система, а няма финансов ресурс за запушването им, особено на фона на увеличението на минималната пенсия, на разходите за закупуване на изтребители Ф-16, на предстоящото увеличение на учителските заплати и на претенциите на множество сфери от националното управление за увеличение на разходите. Когато, обаче, имаш ограничен финансов ресурс, трудно и бавно растяща икономика и желание да се покрият критерии за влизане в еврозоната, не можеш да си позволиш нито преразходи, нито увеличаване на дълга. Омагьосан кръг, който покачва напрежението и изостря конфликтите между отделните министри и между коалиционните партньори. Всеки иска да изпълни предизборните си обещания, макар и с цената на множество компромиси, но никой не знае или не иска и да знае къде да бръкне, за да извади необходимия ресурс. И накрая компромис и консенсус се постига единствено за увеличаването на данъците и осигуровките, което, разбирате, ощетява и бизнеса, и работещите, но не едрия бизнес, а най-вече малкия и средния.

- Където има протест, значи няма реформа. Така ли е? Заради грешни политики ли се уволняват министри? Такъв ли е случаят с Бисер Петков?

- Където има протест, значи има недоволство! Но недоволството може да е както заради липсата на реформи, така и заради тежестта на провежданите реформи. Примери от недалечната ни история има много. Правителството на Иван Костов отнесе много критики и бе сменено в огромна степен именно заради непоносимостта на реформите. Така че понякога хората предпочитат запазването на статуквото, стабилността и липсата на движение, отколкото трудността на реформите и неопределеността на резултатите. В случая смените на министри не се прави заради липса на реформи, а заради страха от реформи, заради инертността на обществото и желанието да не се пипа нещо, което си работи и така – по стар български обичай. Бисер Петков беше сменен именно заради силното нежелание да се разбутат проблемните сфери или да се поставя акцент върху даден, труден за решаване проблем. Прави се само онова, което е крайно необходимо или заради което може да бъде развален коалиционният климат.

- За три години Борисов смени 8 министри от 19. Това ли е начинът да се изпусне парата - с махане на бушони?

- Освен че се „изпуска парата“, по този начин се демонстрира на обществото в чии ръце е властта, кой кара влака, от кого зависи вземането на политическо решение. Но пък и избирателите на Борисов, които още му осигуряват нужното за запазване на властта, все така си предпочитат този начин на управление пред всеки друг и затова са му делегирали това изключително право да сменя, да уволнява, да реди и пренарежда. Този тип управление в кризисна ситуация е типичен за Ориента, където често водещата властова фигура е като едно тяло и цяло с „народа“ и действа от името на „народа“, заставайки, в това число, и срещу елитите, с които управлява. Борисов, в името на народа разбира се, е готов да жертва дори и най-близкия си – Цветан Цветанов – ако непредприемането на подобна стъпка може да доведе до разкъсването на органичната му свързаност с „народа“. Някои наричат това „гърмене на бушони“, други „изпускане на парата“, аз го наричам демократична незрялост, в съчетание с воля за власт. На опонентите му им липсва именно волята за власт!

- Какво смятате - ще изкара ли правителството криво-ляво пълен мандат в агония или на премиера Борисов ще му писне и ще се стигне до предсрочни избори?

- Ще си го изкара като стой та гледай! Да, може и да има драми, кризи, залитания, но няма да агонизира. Поне докато има „баница“ за разпределяне или не бъде завършена автомагистрала „Хемус“ предсрочно. Борисов е твърдо решен да изкара поне един мандат докрай, освен това срещу себе си няма сериозна опозиция, нито пък се задава алтернатива. Най-големият враг на премиера е самият той. Самочувствието му толкова е пораснало, че вече си позволи публично да заяви, че ще се оттегли когато сам реши. Пък и едни предсрочни избори, поне засега, няма да предизвикат кой знае каква промяна, може би само ще отпаднат някои второстепенни играчи и на тяхно място ще дойдат други второстепенни играчи. Макар че никога не бива да се пренебрегва възможността за катастрофично събитие, което да наложи предсрочно оттегляне от властта.

- Г-н Киряков, кои други министерства се нуждаят от спешна промяна и дори смяна на министъра. Експерти и политици виждат кусури и проблеми в здравното министерство, министерството по екология, министерството на транспорта, регионалното министерство, министерството на замеделието, военното министество, МВР и други. Ще решат ли кадровите промени проблемите или ще са само козметика? Не е ли необходима промяна на модела на управление?

- В нашенския случай кадрите не решават всичко. Всичко се решава в извънинстуционални формати като измисления Коалиционен съвет, чиято власт не само е безконтролна, дори повече от тази на главния прокурор, но и неконституционна. От този формат все повече ще зависи съдбата на уязвими групи от обществото, но без да има възможност да му се въздейства. Тази „сенчеста седянка“, заради партийни интереси, може да нанесе сериозни вреди на държавата. Там се кроят и прекрояват човешки съдби, без оглед на дългосрочните щети, които могат да бъдат нанесени. В този ред на мисли, няма никакво значение кои министерства от кой пореден администратор ще се оглавят, понеже има друга логика на вземането на управленски решения. Така министерствата и министрите се превръщат в изпълнители на договорки между участниците в условното мнозинство и негласните крепители на стабилността. А проблемите в различните сфери на държавното управление означават, че разработените програми за управление, които наистина не трябва да се бъркат с предизборните програми, или са невъзможни за реализация, или са правени за отбиване на номера, особено ако се налага постоянно да бъдат преправяни.

- Има ли алтернатива модела за управление на ГЕРБ?

- Има всъщност две алтернативи, които доведени до абсурд са или тоталитаризация, или либертарианизация, с други думи или тотален контрол, или тотална свобода. Що се отнася до модела на ГЕРБ, той нито е измислен в България, нито е ново явление в своите различни вариации, разбира се. Демокрацията и демократичните институции винаги са съпътствани от проблема за постигането на оптималния баланс на интереси. А пък и най-простия отговор е, че алтернативата се предлага и определя на избори. Алтернатива на модела на ГЕРБ е модела на БСП, който познаваме, съчетан с модела на ДПС, който също познаваме. В рамките на демократичния процес могат постоянно да възникват модели на управление, в зависимост от предпочитанията на активните избиратели и на тяхната представа за най-добрия модел. Засега предпочитанията са за модела на управление на ГЕРБ, с коалиционен компромис.

- Толкова ли е обезверено българското общество, за да се твърди, че го интересува повече избора на нова мис България, отколкото избора на нов Главен прокурор и шеф на Корупционната комисия? Обществото ни сякаш не е подготвено за промени в управлението и държавното устройство?

- Какво значи, че едно общество не е подготвено? Кой и как да го подготви? Или се учиш от грешките на другите, или от собствените си грешки! Или пък четеш до изнемога и експериментираш, но знаейки, че всеки експеримент в политиката има твърде висока цена. Засега като общество избираме да се учим от собствените си грешки, което е мъчителен и бавен процес, защото ту трябва да откриваме колелото, ту топлата вода, а понякога и да викаме неволята до втръсване. Четенето до изнемога сме оставили на други общества. А и мис България е по-интересна. Да не мислите, че американците не се вълнуват повече от конкурса мис Америка, отколкото от работата на Конгреса.

Американците се увличат от политиката заради афера като „Клинтън-Люински“, или за да обсъдят Мелания Тръмп и самия Доналд Тръмп с неговите безкрайни ексцентрични изказвания. Да не би американското общество да е обезверено? Дори и заниманията с политика могат да омръзнат, колкото и това да се струва странно на някои активни общественици у нас. Не може постоянно да поддържаш политическия огън, понеже или ще ти свършат ресурсите, или просто няма да има нужда от огън. Очакваме прекалено много от обществото и когато нашата свръхактивност се сблъска със свръхпасивността на значителна част от обществото, започваме да му се сърдим и да му вменяваме вина за тази свръхпасивност.

- Появиха се експертни мнения, че президентът Румен Радев е трябвало да върне кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор във ВСС, сезирайки Конституционния съд с питане по отношение на процедурата за избора му, тъй като законът не е достатъчно ясен в тази му част. Дават примери с решението на президента Петър Стоянов за отказа си да връчи мандат за съставяне на правителство на БСП в лицето на покойния Николай Добрев и президентът Плевнелиев при избора на Венета Марковска за конституционен съдия. Какъв е вашият коментар?

- Законът може и да е неясен, но политическата конюнктура е пределно ясна. Ако искаш промяна, но нямаш никаква представа как да я осъществиш по демократичен път, просто си замълчаваш и продължаваш, поне докато не убедиш критична маса избиратели, че това което предлагаш е от общ интерес. Нито клечането под прозорците на президентството, нито постоянните опити за мобилизация на протестна маса, ще решат фундаменталния ти проблем с липсата на достатъчно избиратели. И тук няма никакво място за оправданието, че избирателите не ни разбират и предпочитат Бойко, защото „той е прост и те са прости, и затова се разбират“. Не може хем да се дразниш, че народа бил прост, хем все да призоваваш гражданското общество към активност и ангажираност. Това означава да признаеш, че или не сме гражданско общество, или че гражданското общество всъщност е една малка, затворена, дори бутикова общност с малък политически капацитет за големи държавни дела. Новоизбраният главен прокурор Иван Гешев е резултат на тази безмилостна и безжалостна за някои политическа конюнктура.

Георги Киряков е политолог, специалист по избори и изборни практики. Със задълбочен теоретически и богат практически опит в структурното развитие на партии. Има публикации в множество медии по вътрешно- и външнополитически теми.

Интервю на Красен Бучков

Източник/ци: https://frognews.bg

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Научете за преследването на Фалун Гонг от ККП (Китайската комунистическа партия)

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...