Следвайте "Буднаера" в Телеграм

“Тихият дон” – една колосална измама

През 1965 съветският писател Михаил Шолохов получава Нобеловата награда – за своя ранен роман “Тихият Дон”. Съмнения в авторството на Шолохов съществуват много отдавна, но междувременно преобладава почти пълна сигурност, че става дума за една епохална измама.
Мнението на швейцарски русист Феликс Филип Инголд

Никой друг съветски автор не можа и да се доближи до славата, престижа, влиянието и богатството, с които се сдоби през живота си класикът на съветската литература, героят на културата на СССР Михаил Шолохов.

Когато през 1965 получи Нобеловата награда, Шолохов отдавна вече не бе написал нищо ново; тази блокада продължи чак до смъртта му през 1984. Славата му почива изключително върху ранния му епос “Тихият Дон”, излязъл между 1928 и 1940, и впоследствие редактиран многократно, за да бъде нагоден към съответната партийна линия.

Честваната миналата година шумно в Русия 100-годишнина от рождението на Шолохов стана повод за дебати, в които старокомунисти и путинисти се опитаха да защитят “огромното наследство на отечествения гений” от растящата критика. Съмнения в качеството на това наследство и във формата на Шолов като класик на социалистическия реализъм имаше и преди. През 1974 не друг, а Александър Солженицин повдигна носещите се още от по-рано слухове и ги затвърди в обвинението, че Шолохов не е написал сам “Тихият Дон”, а просто е преписал големи пасажи от един непубликуван ръкопис на военния писател Фьодор Крюков. Редица литературни критици в и извън Русия се заеха с разнищването на случая, но въпреки масивния доказателствен материал, така и не можаха да открият окончателното доказателство за литературната узурпация на Шолохов.

Сигурно е във всеки случай, че в продължение на дълго време непубликуваният текст на Крюков е бил експлоатиран като един вид каменоломна – и то не само за “Тихият Дон”, но също за “Донски разкази”, както и за други по-дребни работи на Шолохов. Главният проблем е в това, че оригиналът на Крюков е изчезнал. И все пак с оглед на последните публикации по “случая Шолохов” и всички текстови доказателства и биографични подробности се налага изводът за една епохална литературна измама. Става ясно, че въпреки публичното му превъзнасяне като “пролетарския Толстой”, Шолохов е бил един необразован, съвсем посредствен автор, който още като младеж е бил завербуван от съветската тайна служба ГПУ и е бил систематично подготвян за ролята му на велик писател. Ръкописът, задигнат от наследството на Крюков от хората на ГПУ (а не от самия Шолохов), е бил впоследствие кръстосан с текстове и от други автори и монтиран в едно цяло – “творчеството” на Шолохов, въздигнато в еталон за съветската литература. Говори се, че за тази гигантска компилация са били използвани и текстове от Михаил Булгаков и Андрей Платонов, тоест от писатели, чието съществуване дълго време бе премълчавано в СССР.

Така че зад етикета “Шолохов” стои не един реален автор и неговото творчество, а по-скоро един клониран литературно-политически проект. Реалният Шолохов стоеше под личната закрила на Сталин, както и на всички останали съветски ръководители. Позициите му на ръководен, отрупан с всевъзможни почести съветски автор никога не бяха сериозно застрашени, въпреки че като човек с тежък характер и още по-тежък алкохолик той така и не можа да блесне в публичната роля на големия съветски писател; освен може би в клеветническите си тиради против недолюбвани от властта писатели като Пастернак, Солженицин или Синявски.

DEUTSCHE WELLE
/ая/

Източник/ци: Big.bg

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!