Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Българският модел – 33 години еднолична власт

Иван Бакалов

На 10 ноември 1989 г. беше свален от власт човек, който управлява държавата еднолично и непрекъснато 33 години и 7 месеца подред. За да добием приблизителна представа колко много е това, за сравнение – едно служебно правителство, което понякога има значителна роля, дори историческа, е на власт само 3-4 месеца.

Поради мъчителния преход и обедняването след падането на комунизма, се появи носталгия по соца, както наричат периода отпреди 30 години. Живков стана почти положителен герой. А през ноември 1989 г. той беше опротивял и омразен. При новината за свалянето му избухна всенародна радост. На първите митинги тълпите носеха плакати против него, искаха съд и затвор.

Продължителната власт на Живков може да се сравни с властта на Ким Ир Сен в Северна Корея (премиер и партиен лидер от 1948 до 1994 г.) и властта на Фидел Кастро в Куба (премиер от 1959, партиен лидер от 1965 до 2006).

Живков се хвали в края на 80-те години – „Аз съм доайен сред първите и генерални секретари на компартиите в социалистическите страни в Европа”. И допълва – „Доайен не значи най-стар, а с най-голям стаж.” По това време албанският Енвер Ходжа е вече починал (управлявал от 1945 до 1985 г.) и Живков няма конкуренция. Оказва се, че в Европа България може да се сравнява само с Албания по форма на режима. Подобен едноличен режими имаше в Румъния. Румънският модел е с още по-уродливи форми на култ и еднолична власт, но Чаушеску не успява да царува колкото българския самодържец.

В българската история Живков съперничи на цар Петър I, царувал 42 години (927-969 г.). У нас никой не е анализирал сериозно как в модерния свят, в Европа, България постигна този феноменален обществен модел.

Приказките за социализъм, комунизъм и демокрация, които занимават българите в последните 30 години замъглиха факта, че в България имаше едноличен режим. Социалистическата система и т. нар. държавно-планова икономика бяха форма. Съдържанието беше диктатура на един човек, макари и не толкова открита – желязна хватка с кадифени ръкавици. Десетилетия на политическа разправа, на отстраняване на всички конкуренти за властта и ограждане с роднини и с послушни хора, които се подчиняват на вожда. Всичко това прикрито зад идеологеми за развито социалистическо общество.

Репликата в една от последните речи на Живков, че „социализъма е едно недоносче”, показва, че всички идеологически клишета са били само параван на личната му власт. Която е сравнима с тази на диктатори от страни от Азия и Африка.

Абсолютната власт на Живков се упражняваше с безпардонна лицемерна формула за социализъм, справедливост, равенство, докато същевременно елитът на неговата власт разполагаше с привилегии и блага, които бяха недостъпни за хората. Висшата номенклатура живееше в представителни жилища и се снабдяваше със стоки по т. нар. Второ направление (внос от Запад), докато българите бяха унижавани от дефицита на пазара и ограничавани в правото си да купуват апартаменти, автомобили, лишавани от свобода на пътуване и свобода на личната инициатива. В това отношение България беше по-изостанала от другите социалистически страни.

Вождът милионер

Сега говорят колко бил скромен Живков. Забравено е времето, когато по негова воля се строят една след друга резиденции, а семейството му разполага с лукс и неограничено снабдяване. Някои факти са документирани.

Живков е станал милионер от хонорари за издаването на своите речи и доклади, по време, когато средната заплата у нас е била около 250 лв.

По подобен начин през 30-те години Хитлер е станал милионер от своите над 30 издания на „Майн кампф” („Моята борба”). Разликата е, че Хитлер е написал една книга, която станала библия на нацистите. Докато Живков е събирал в томове всичките си речи и доклади, някои от които писани от други хора. Те са издавани на загуба и за тях той, със специални секретни заповеди, е получавал хонорари, далеч надхвърлящи тогавашните ставки за авторско право – получил е общо 1,23 млн. лв. само през 80-те години. Това са резултатите от проучванията на ревизор Кирил Лалов от някогашния Държавен финансов контрол, ръководил екип от общо 400 души, на който е възложено от Главна прокуратура да събере доказателства за злоупотребите на Живковата власт.

Например през 1985 г. за издаването на доклада „Аграрната политика на БКП” (писан от екип от хора) Живков взима 62 016 лв. хонорар, установила ревизията. За доклада „Науката – могъща производителна сила” – 55 268 лв. Сега не изглежда чак толкова впечатляващо, но тогава един двустаен апартамент струва 10 хил. лева. Живков взима хонорари и за издаването на отчетните си доклади пред конгресите на БКП. Пред съда той се защитава, че е дарил тези пари, а данъците били почти 500 хил. лв. Дори да е дарявал нещо някога (а става дума за дълъг период), има необясними факти. Ревизорът Лалов е открил документи, че Живков е взимал хонорари и само с разписка, някои не са били декларирани въобще. Но не са само хонорарите.

Неговата внучка-дъщеря Жени (законът е специално променен заради Живков, за да си осинови внучката), на 18 години кара бял мерцедес и живее в луксозно жилище до Докторската градина, докато народът чака ред по 15 години да си купи руска лада и живее в панелки. За сина му доставят западни автомобили, които той троши след пиянски запои. За двамата са отделени съответно по 467 900 лв. и 356 800 лв. от бюджета чрез УБО (Управление „Безопасност и охрана” – V управление на ДС) –само за периода 1985-1989 г. – за валута при пътувания в чужбина, за строителство на вили (което по онова време е 20 пъти по-евтино от сега), за подаръци, автомобили и др. (например плетачна машина за Жени Живкова за 18 хил. лева, скъпа музикална уредба за младия Тошко и др.).

Специалното издание на сп. „Биограф“ по повод 30 години от падането на Стената и Живков

Живков е отглеждал децата си като принц и принцеса с финансиране от бюджета, без никакво основание, просто УБО снабдява, най-вероятно по устна заповед. (Подробни резултати от проучванията на ревизор Кирил Лалов са публикувани в книгата „Власт, пари, комунизъм”, издателство „Труд”, 2007 г.).

Живков, като своеобразен социалистически монарх, готви дъщеря си за свой наследник, „избира” я в Политбюро, а сина си и зет си в ЦК на БКП, разполага ги на ръководни постове. Владко е назначен за зам.-председател на Комитета за култура и шеф на отдел в ЦК, Славков е дългогодишен шеф на телевизията, едновременно и на др. длъжности. Живков разпределя власт на роднини и земляци…

– От специалното издание на списание „Биограф“ – History Special – по повод 30 години от падането на Стената и Живков

Източник/ци: https://e-vestnik.bg/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!