Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Хроника на една предизвестена дясна смърт
Николай Бареков
Време е десните да сложат край на мъката, като се разделят и спрат преговорите! Краят между СДС и ДСБ е сигурен като смъртта поради дълбоките различия между тях. Кандърмите за общ кандидат на десницата станаха истински фарс пред очите на обществото. Откровеният пазарлък в началото на края прерасна в безсрамно изнудване в името на мира и единството. Вече нито мирът, нито единството на десните е нужно някому друг, освен на така наречените лидери. Неприятното е, че различията между отделните десни политици не са на принципна основа. Те са мотивирани от лични отношения и индивидуални амбиции. Тях не ги разделя дори общото им минало, а само неосъществените амбиции, погребани в него.
Сценарият на изборите за кмет на София се повтаря и на изборите за президент. Иван Костов притиска Петър Стоянов в ъгъла заради личните му амбиции за реванш срещу Първанов. Стоянов не дава други знаци освен, че е готов да подкрепи само себе си. Като на едновремешните видни пловдивски кокони името му се върти из устите на уста по медиите, а той уж разсеяно не опровергава твърденията, че е готов да приеме номинацията. След като претърпя провал политиката на единната дясна кандидатура на кметските избори, сега формулата се повтаря на президентските. Костов прави не номинации, а поставя ултиматуми. Първо Светослав Гаврийски, сега Неделчо Беронов. СДС контрира с още по-невероятни имена. Първо Минко Герджиков, а после професор Георги Бакалов. Сценарият води към поредната и може би последна предизвестена загуба.
Говори се, че старата десница умирала, а какво е дясното днес? Какво е да си десен политик и представител на десни избиратели? Има ли десница някаква? Това са въпроси без отговор, които отговарят най-добре защо днешната “десница” е пак изправена пред крах. Няма ясен критерии, по който признакът “дясно” да бъде оценен спрямо имената на претендиращите за него. Нито като биография, нито като идеология или реална политика има припокриване между признаците за някакво дясно и реалността. При ДСБ няма нито биография, нито минало. В СДС има минало и биографии, но няма настояще. Има около петнайсет земеделски партии, които би следвало да са леви заради икономическата база на своите избиратели. Има агенти на ДС. Има комсомолски секретари. Има следствени и съдени. Има бивши десни лидери, които са министри от квотата на БСП. И бивши сини министри от квотата на БКП. Има партии без членове. Политици без партии и партии без избиратели. Има принципи без политици и политици без принципи. Така изглежда накратко “дясното” днес.
“Дясното” като партийни организации няма монопол върху дясното като избиратели. БСП даже се хвали, че 20% от СДС ще гласува за бившият им лидер Георги Първанов. НДСВ се готви да издигне за кандидат - президент един от политиците си с дясно мислене Николай Свинаров, с което ще притисне съвсем в ъгъла кандидатите на ДСБ и СДС. Бившият десен бард и конституционен съдия Георги Марков също се готви да развее байряка за предстоящите избори, с което ще отесни до минимум полето на традиционните десни партии. След ерата на коалиционната политика на Надежда Михайлова като лидер на СДС всичко вече в дясно изглежда е възможно и всеки вече може да мине за десен.
Не трябва вече да се плаче на гроба на СДС. Още повече неговият гроб прилича на гроба на безименния войн – може да бъде навсякъде и никъде едновременно. Самото СДС вече загуби лице от прекалено многото разкривени политически физиономии на своите стотици популярни или забравени лидери. Днешното “дясно” е купчина лични амбиции и политически недостатъци с конкретни човешки имена. Кадрово безсилие, празнословие, глупост, злопаметност и лицемерие.
Предстоящите президентски избори са хроника на предизвестената дясна смърт. Напоследък даже десни политици откровено минаха на страната на БСП срещу собствените си избиратели и интереси. Пример даде партията на Иван Костов като предприе политическа така срещу кмета Бойко Борисов в разгара на войната му със именития социалистически деец Румен Овчаров. Сигурно доста симпатизанти на ДСБ са сред гласувалите за Бойко Борисов като кмет, но надали и един от тях е гласувал за Овчаров с червената бюлетина. Ако Борисов реши да стъпи на главите на десните съвсем скоро и се кандидатира сам за президент от името на десницата, основните партии СДС и ДСБ ще са написали сами финала на своята история. Най-логично ще бъде, ако Борисов се кандидатира от името на някой малка дясна партийка като БЗНС или ВМРО и призове всички десни избиратели за подкрепа. Тогава “доброто старо” СДС ще има право да избира между своето минало като партия и своето бъдеще като “марка”.
Източник/ци: vsekiden.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!