Добрите ченгета

Покрай поредната развихрила се дискусия за отварянето на досиетата, бе вдъхнат отново живот на стереотипа за добрите ченгета. Добрите ченгета са онези работили за благото на България. Онези, които са ни пазили от външните врагове. Онези, които са били на героични мисии в Вашингтон, Лондон, Париж, Бон. Те не са шантажирали, нито принуждавали български граждани да донасят какво си говорят колежките на кафе. Нито са писали доклади, пречупвали хиляди лични животи и кариери. С една дума, външното разузнаване на Народна република България е било организацията на добрите ченгета.

Те са били елитът на нашето разузнаване и за разлика от лошите ченгета ръцете им не са омърсени.

Дебатът за "добрите" и "лошите" ченгета би могъл да се води само ако извадим в скоби времето и системата, на която са служили агентите. Ако работата на външното разузнаване се е случвала в един абсолютен политически вакуум. Ако служителите на външното разузнаване бяха защитавали интересите на държавата X, която е:

а.) демократична и суверенна
б.) гражданите й се радват на разделение на властите, на неконтролиран от държавата социален, културен и личен живот
в.) няма ограничаване или погазване на човешките права
г.) гражданите могат свободно да пътуват по цял свят, а не да са практически затворени в собствената си държава
д.) има пазарна икономика и неприкосновеност на личната собственост,

то тогава бихме могли да кажем, че са работили за добрите.

Само че социалистическа България не отговаряше на нито едно от тези изброени условия. Външното разузнаване е служило на една система като щит от външните й врагове. Една система, която е била натрапена на българския народ, една система, която той не е избирал. Нещо повече, външно разузнаване е направило всичко по силите си, за да подпомогне тази система, да затвърди устоите й, да не позволи отвън нещо да я разруши. В такъв случай най-малкото е нелепо да се казва, че то е служило на България, защото всъщност е служило на партията, управлявала България. А това не са едни и същи неща.

Подобни дискусии зa отдел „Външно разузнаване“ на Държавна сигурност ce проведоха в почти всички източноевропейски държави при отварянето на досиетата. В Германия дебатът бе воден с най-голямо ожесточение, нo не само защото държавата ГДР престана да съществува и за разлика от другите държави от бившия съветски блок Главна дирекция "Разузнаване" бе закрита, а агентите й останаха без работа. Особеност на източногермаския модел е, че граждански сдружения завземат централната сграда на министерството на държавната сигурност и неговите регионални подразделения още в първите дни на промените. Тяхната активна позиция е основата на принципа за пълното отваряне на досиетата и на създаването на ведомството, което се занимава с това.

В първите години след Обединението се разгаря дискусия дали все пак дейността на Главна дирекция "Разузнаване" не трябва да бъде оценявана по различен начин отколкото останалото ЩАЗИ. Даже бившият директор на ведомоството Маркус Волф прави смели опити да се появи на новата общогерманска политическа сцена, но понеже е освиркан жестоко на митинги, се отказва сам. Онова, което остана от дискусията за Главна дирекция "Разузнаване" е, че като защитник на един репресивна система в крайна сметка тя също е репресивен апарат. Освен това много от методите на източногерманското разузнаване съвсем не могат да се наместят в обяснението на Маркус Волф, че ведомството му било "обикновена шпионска служба".

Kак например може да бъде обяснено с морална, високопатриотична кауза убийството през 1983г. на футболиста Луц Айгендорф. Източногерманската звезда избягва във ФРГ и играе после за Кайзерслаутерн. Неговото прегрешение е, че преди това е бил играч на "Динамо"-Берлин, ведомственият отбор на ЩАЗИ и затова главна дирекция "Разузнаване" е натоварена със задачата да го ликвидира.

В Унгария от 2003 г. досиетата на разузнаването и контраразузнаването са вече предадени на "Исторически архив на Унгарската Държавна сигурност", каквото е официалното название на институцията. Дебатът там също бе продължителен, най-вече заради факта, че много от старите кадри са останали по местата си. От три години архивите на разузнаването са отворени, стига да не става дума за още действащ агент.

Това са принципните въпроси за вината на външно разузнаване като институция, защитник на един недемократичен режим. Годините дистанция обаче ни дават възможност да виждаме нещата с всичките им полутонове и особености. Това означава да оценяваме различно работата на различните служители. Eдин агент, който е работил в икономическата сфера и е снабдявал бългapски предприятия с технологии не може да е равен на друг, който е правил планове за ликвидиране на емигранти. Не може да се мери с една и съща мярка дейността на някой, който се е стремил да пази страната от екстремисти и международни престъпници и на друг, който е осигурявал транзит на терористи от Близкия изток по пътя им към Европа. Но за да можем да осмислим тези неща, ни трябва да знаем цялата истина, да видим всичките досиета.

В книгата си "Шпионски прах" („Spy Dust“, Atria books 2002) двамата вече бивши служители на ЦРУ Антонио и Джоуна Мендес, работили в Източния блок в последните години на Студената война, разказват, че броят на служителите на КГБ, предавали информация на отсрещната страна е много по-голям от предполаганото от обществото. Естествено американските агенти са имали доста работа докато открият кои от тях са пратени като "доброволци" от Люблянка и кои наистина са искали да сътрудничат.

Най-често съветските агенти, минаващи от другата страна са били учени, заети в специални програми на КГБ, офицери по техническото обезпечаване, специалисти по шифри и комуникации. Рядко някой го е правел заради пари или заради възможността да бъде ексфилтриран в Щатите. За повечето мотивите са били идеологически, действали са по убеждение, вярвали са, че трябва да помогнат за разрушаването на нехуманната система на Съветите.

Например като Олег Пенковски, генерал от ГРУ (военно разузнаване), чиято информация за ракетите CC-4 помага на ЦРУ да разпознае товара на съветски кораби, пътуващи към Куба през 1961. Тогава светът за няколко дни се изправя на ръба на ядрена война. Aко американците не бяха разпознали ракетите преди инсталирането им на острова на Кастро, кризата би се развила по съвсем друг начин.

Или като Пьотр Леонов, старши офицер по комуникациите на КГБ, който предава на ЦРУ конструкцията на секретния предавател KAPELLE. Така американците от средата на 80-те прослушват съобщенията на другата страна. По ирония на съдбата благодарение на KAPELLE ЦРУ разбира за заговора на генералите срещу Горбачов през 1991 още в първите минути на изпълнението му и Буш предупреждава Елцин да действа.

Пьотр Леонов е един от малкото двойни агенти, които американците успешно спасяват буквално часове преди да бъде арестуван oт КГБ. Почти всички минали от другата страна знаят, че в случай на разкриване ги чакат дълги и мъчителни разпити, придружени често с бой или шантаж, кратък показен процес, смъртна присъда за тях и изселване за семействата им. Буквално до самия разпад на CCCP КГБ следва тази процедура, дори в годините на Гласност и Перестройка поне десетима разкрити агенти на ЦРУ са екзекутирани. Въпреки това значителен брой от служителите на съветското разузнаване решават активно, но по техния таен и опасен начин да се борят срещу комунистическата система. По този повод бившият генерал от КГБ Олег Калугин твърди, че в съотношението между вербувани агенти от другата страна американците са водели с 5 към 1.

В Русия на Владимир Путин днес естествено никой не говори за тези хора, още по-малко мисли да постави паметна плоча на безименните гробове на екзекутираните. Но за мен те са истинските „добри ченгета“. Защото са разбрали колко нечовешка и подтисническа е системата, на която служат и са решили да се борят срещу нея. Защото c работата си са помогнали тя да се разпадне, Източна Европа да бъде свободна и да започне демократичното си развитие.

За вас тези хора може да не са герои и даже спокойно да гo кажете във форума. Но не забравяйте, че в държавата, която другите т.нар. "добри ченгета" защитаваха, не можеше свободно и без последствия да изразите мнението си.

Източник/ци: vsekiden.com

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни