Минало незабравимо: Взимат ли се подкупи в прокуратурата? НЕ! ИСКАТ СИ!

Доста шум вдигна в последните дни ревизията на главния прокурор за работата на предшественика му Никола Филчев и най-близкия кръг прокурори около него за последните 5 години. Дали защото започнаха да се вадят на светло методите на работа на прокуратурата или по други причини, но и до нас дойде сигнал за прокурор, сега от Върховната касационна прокуратура, а по време на събитията от сигнала – прокурор от Софийската градска прокуратура.

С доста документи един довчерашен затворник, вече излежал 10-годишната си присъда, описва как се е стигнало до нея, как експертиза по делото доказва, че парите са присвоени от трето лице, как експертизата изчезва, как прокурорът му иска 20 000 долара, за да прекрати делото, като половината били за началника му и как действителните извършители на присвояването дават тези пари, за да се отърват.

Дали фактите са верни или са плод на желанието на един затворник да отмъсти на вкаралия го в затвора прокурор – преценете сами.

Жалбата е от Стойне Христов до Румен Ненков, председател на Комисията по корупция във Висшия съдебен съвет и заместник-председател на Върховния касационен съд. В нея той разказва: през 1992 г. Софийска градска прокуратура образува преписка срещу него и Ваня Занетова за присвояване в особено големи размери на 8,5 милиона лева чрез документна измама. Това става чрез фирма “Ванеса крос 100” с управител Ваня Занетова, в която бил вложил свои пари Стойне Христов.

Следователят го съветва да възстанови сумата на Първа частна банка и го изпраща да консултира с наблюдаващия делото прокурор Марио Стоянов. По думите на Стойне Христов от жалбата обаче прокурорът Марио Стоянов му казал: “Ти луд ли си да даваш толкова пари на банката. Искам от тебе да ми дадеш 20 000 долара, по 10 000 за мен и 10 000 за Нестор Несторов”. И се заканил иначе Стойне Христов да не излезе от затвора жив.

Още на следващия ден Христов съобщил това на следователя, а той се свързал с един от заместник-директорите на ЦСБОП, чието име Стойне Христов не съобщава. Разговарял с него следобед на същия ден, а антимафиотът му съобщил, че Нестор Несторов като градски прокурор е много силен и недостижим и с такива едри риби не се занимават. В началото на 1995 г. Марио Стоянов внася обвинителния акт в Софийския градски съд.

Съдебно-счетоводна експертиза по делото, изготвена от Атанас Порязов, установява, че съвсем трето лице, което кой знае защо не фигурира по делото и не е открито по време на разследването, Цветан Захариев Цветков, се е представил пред Първа частна банка като управител на фирма “Ванеса крос 100” и фалшиво пълномощно и с различен от оригиналния печат на фирмата е поискал от барнката да преведе от валутната сметка на “Ванеса” в сметка на фирма “Арамис” 3 800 000 лв.

Въпреки че по това време сметката вече е блокирана от банката по следственото дело, сумата, равна на 60 000 долара, е преведена от Първа частна банка в сметка на фирма “Арамис” в Минералбанк. Това става на 10 октомври 1994 г. Две седмици по-късно Цветан Цветков отново отишъл в Първа частна банка и с фалшивия печат, изтеглил останалите във валутната сметка на “Ванеса” 5 556 долара и закрил сметката на “Ванеса”, без да има право на това. Всичко това се описва в счетоводната експертиза, приета като доказателство по делото.

Съдът решава да разпита Цветан Цветков като свидетел. Прокурорът Марио Стоянов обаче се противопоставя, тъй като нямал отношение към предмета на делото. Цветан Цветков така и не е разпитан.

На 28 ноември 2000 г. Стойне Христов, на когото по това време е прекъснато наказанието, открива, че собственик на фирмата “Арамис” е Юлиян Стефанов, а Цветан Цветков е бил изпълнителен директор на тази фирма. Данните за новооткритото престъпление - фалшивото нотариално пълномощно и фалшивия печат, с които е извършено присвояването на парите, не са били отделени от съда и изпратени на прокуратурата за разследване, какъвто е редът.

Стойне Христов се срещнал със собственика на фирма “Арамис” Юлиян Стефанов и му заявил, че ще подаде жалба в прокуратурата срещу него и Цветан Цветков. Юлиян Стефанов обаче му отговорил така: “Нищо не можеш да ми направиш. Аз съм дал толкова пари на твоя прокурор Марио Стоянов, че ти ще умреш в затвора, а парите нямаш никакъв шанс да си вземеш обратно”. И уточнил, че е дал точно 20 000 долара. По думите на Стойне Христов дотогава е написал десетки жалби да бъде преобразувано предварителното производство срещу Цветан Цветков, но оттам нямало отговор.

През април 1998 г. писал до тогавашния главен прокурор Никола Филчев и прикрепил копие от счетоводната експертиза. Жалбата е регистрирана като входяща в деловодството на 7 април 1998 г. В края на месеца Христов получава отговор с копие от резолюцията на градския прокурор Нестор Несторов, която носи дата 3 април или три дни преди Христов да внесе жалбата си. Отговорът на Несторов обаче не е по неговата жалба, а по жалба на адвоката на другата подсъдима – Ваня Занетова. И се съобщава, че експертизата липсвала.

След многобройните жалби на Христов, на 15 юни 1999 г. Върховната касационна прокуратура разпорежда на Градска прокуратура да се вземе преписката на специален отчет и да се произнесе в 30-дневен срок. Оттогава обаче са изминали 5 години без произнасяне, твърди Стойне Христов. Той цитира още няколко указания на Софийската апелативна прокуратура и Върховната касационна прокуратура към Градската да приключи преписката срещу Цветан Цветков и да се произнесе – от април 1998 г., от юни 1999 г., от януари 2001 г., от декември 2001 г. Отговор обаче не се получил.

През това време Стойне Христов не просто е осъден, но вече е излежал 10-годишната си присъда по това дело. През това време Марио Стоянов му образувал ново дело. Най-после на 21 март 2003 г. Софийската районна прокуратура съобщава, че е образувала следствено дело срещу Юлиян Стефанов за набеждаване в престъпление.

На 12 юли 2004 г. Стойне Христов изпраща жалба за всичко това до Комисията по корупция към Висшия съдебен съвет с председател Румен Ненков. Още три дни след получаването на жалбата, Румен Ненков я препраща на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, тъй като “в нея се съдържат твърдения за корупционно поведение на прокурор от Върховната касационна прокуратура”. Три месеца по-късно му напомня, че комисията все още чака да бъде уведомена за резултатите от проверката по случая.

След още 4 месеца до Стойне Христов в затвора се получава писмо, подписано от прокурора Цеко Йорданов, подписал се като председателстващ комисията по корупция и член на Висшия съдебен съвет. Цеко Йорданов пише в няколко реда, че комисията е сезирала Върховната касационна прокуратура за проверка и становище, но там установили, че има влязла в сила присъда, и не е необходимо предприемането на по-нататъшни действия. Датата е вече 4 февруари 2005 г.

Търсихме председателя на комисията по корупция Румен Ненков за позиция, но той е в чужбина и не успяхме да установим телефонна връзка. Прокурорът Марио Стоянов обаче не се изненада от жалбите и твърденията на Стойне Христов.

Какво каза прокурор Марио Стоянов може да чуете в първия прикрепен звуков файл чуй чуй

Категорично отрече и бившият градски прокурор на София Нестор Несторов. Той дори не успя да си спомни случая.

Думите на Нестор Несторов можете да чуете във втория прикрепен звуков файл чуй чуй

Дали всичко това е било точно така или не – ние не можем да твърдим. Но можем да зададем основателния въпрос: защо след сигналите и жалбите на Христов, и указанията на Комисията по корупция във Висшия съдебен съвет, която явно също е открила в тях данни за корупционно поведение на висш прокурор, Никола Филчев и приближения му прокурор Цеко Йорданов не са проверили и не са установили истината. Пък дори и това да се окаже опит да се отмъсти на прокурора за присъдата.

Източник/ци: Darik News [dariknews.net]
Богдана Лазарова, Николай Христов

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни