Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Бунтът на Будапеща през октомври 1956 г.

Американският президент Джордж Буш е в Унгария, където ще бъде отбелязана 50-годишнината от антикомунистическото въстание в Будапеща - най-дълбоката криза от времето на Студената война.

23 октомври - 4 ноември 1956 г.: 13 дни на еуфория и на отчаяние за унгарския народ, чийто бунт бе смазан на 4 ноември с близо 25 000 убити.

Ноември 1956 г., Будапеща, Унгария. По нареждане на съветската комунистическа партия на 4ти ноември 1956 г. четвърт милион съветски войски със стотици танкове навлизат в Будапеща и потушават Унгарската революция. Само в Будапеща биват избити около 30 000 души, а общо 3 000 000 души са изпратени в изгнание извън пределите на Унгария. (Image courtesy of: lietuvos.net)

През цялата 1956-та вятърът на десталинизацията и на свободата се вихри над страната, подсилен от борбения дух на полските стачници в Познан през юни. Надеждата укрепва, когато на 22 октомври се съобщава за избирането в Полша на новия генерален секретар на компартията Владислав Гомулка, привърженик на демократизирането на режима.

Няколко дни преди това унгарските студенти са поставили искането съветските войски да напуснат страната, за председател на Министерския съвет да бъде назначен реформаторът Имре Над /свален през 1955 г./ и да бъде признато правото на свобода на словото и на убежденията.

Сутринта на 23 октомври Будапеща се събужда радостна. Студентската демонстрация е изключително събитие/събират се 100 000 души/. Студентска делегация настоява, но без успех, исканията й да бъдат прочетени по националното радио. Вечерта настъпателната реч-възхвала на Съветския съюз на новия шеф на комунистическата партия Ерньо Герьо, в която множеството е неречено сган, налива маслото в огъня. Сблъсъците продължават през цялата нощ и на 24 октомври Будапеща е осеяна с барикади.

През нощта Имре Наги е назначен за министър-председател. Призори на 24 октомври появата по улиците на съветските бронирани машини разпалва яростта на борците за свобода, които завземат сградата на радиото и арестуват там членовете на политическата полиция.

Бунтът и обявената обща стачка обхващат цялата страна. Заместник-председателят на Съвета на министрите на СССР Анастас Микоян и идеологът на партията Михаил Суслов пристигат в Будапеща, за да се опитат да сключат принципно споразумение за повикване на съветски войски, докато Наги и Янош Кадар, новият шеф на унгарските комунисти, се ангажират да преговарят със Съветския съюз.

Успоредно с формирането на съвети за работническо самоуправление и на стачни комитети пред парламента се разиграват кървави събития: членове на тайната полиция стрелят с картечница по невъоръженото многохилядно множество.

На 28 октомври Наги приема повечето от исканията на разбунтувалите се и заповядва спиране на огъня. Съветските войски започват да напускат Будапеща. На 30 октомври Микоян и Суслов се връщат в Унгария с декларация, съдържаща желанието на СССР да бъдат преразгледани отношенията със страните от Варшавския договор.

На 1 ноември, след навлизането на нови съветски части, които обкръжават унгарската столица, Наги обявява, че Унгария се оттегля от Варшавския договор и провъзгласява независимостта на страната.

На 3 ноември към полунощ, докато унгарска делегация преговаря в съветската щабквартира за изтеглянето на войските, шефът на КГБ, генерал Иван Серов нахлува и арестува членовете на делегацията.

На 4 октомври в 4 часа призори Съветската армия с подкрепатана 2000 танка, предприема генерална офанзива. С отчаяни призиви по радиото Наги търси намесата на ООН. Два часа по-късно Съюзът на писателите прави последен призив от Будапеща: "Помогнете на Унгария. Помощ!".

Кадар съставя "революционно, работническо и селско" правителство. Над е арестуван. Екзекутиран е на 17 юни 1958 г. През следващите две започват репресии, довели до близо 2000 екзекуции. Над е реабилитиран на 19 юни 1989 г., малко преди краха на народните демокрации./БТА/

Източник/ци: dariknews.net

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!