Гложенският манастир - небе на земята, късче от Рая

„Манастирът е небе на земята, значи той е късче от Рая, трябва да бъде така създаден, че да може видимо да се усети Раят. Там няма скръб и печал, там царува вечна радост и душите на населяващите го, на записаните в Книгата на живота, няма да изпитват нито мъка, нито болка, нито печал, ще могат да се радват на Божията благодат и на мира и спокойствието.”

Така обяснява игуменът на Гложенския манастир Панкратий чувствата на човек, качил се толкова нависоко и близо до небето на мястото, където някога са достигали само орлите.

(Image courtesy of: pravoslavieto.com)
(Image courtesy of: pravoslavieto.com)
(Image courtesy of: pravoslavieto.com)
(Image courtesy of: pravoslavieto.com)

Високите порти са отворени и водят през древен, римски параболичен свод, дълъг 10 метра, който е проектиран така, че само с два отместени камъка да се стовари върху главите на враговете, които биха дръзнали да влязат тук.

Дядо Панкратий разказва надълго легендата на това място, която започва в началото на 13-и век, малко преди падането на България под османско робство. Между другото манастирът не е бил опожаряван, нито някога там са успявали да влязат врагове на православната вяра. Както казва той – една от светините на вярата, а колкото и да се съмняваш в това кое е истина и кое истинска приказка, погледнеш ли надолу в подножието на скалите, ще видиш гледка от птичи поглед. Там всичко е в краката ти, а манастирът е кацнал високо на върха и стои като омагьосано място, замръзнало нейде във времето осем века назад. Околните села са на майсторите, градили манастира, някогашното село се е казвало Киевски извор, сега е Голям извор.

„Св. Георги Великомъченик Победоносец” е името на Гложенския манастир. След като напуснал своите владения, Иван Асен Втори е трябвало да търси убежище извън страната и намира такова в Киевска Рус, защото след убийството на чичо му Калоян през 1207 година боляринът Борил узурпира престола и имало опасност да бъде убит като престолонаследник. Там Иван Асен се запознава с редица благородни мъже, един от които е южнокиевският княз Георги Глож, кръстен на Свети Георги, изключително вярващ християнин.

Неговата първородна дъщеря Тамара страдала от неизлечима болест и монах, който имал способността да предрича бъдещето, предсказал на княза, че е предопределен да му се покаже и да намери мястото на чудотворна икона с лика на Свети Георги Победоносец, която изчезва от Киевската лавра по Божията воля.

Точно тази икона, казва монахът, остава на връх Лисец в Тетевенския Балкан, най-високият тук с 1096 метра височина. Иконата била намерена от две пастирчета и прибрана в семейния параклис на Иван Асен II.

Монахът разказва, че това било чудо, което само по воля Божия можело да се случи. Княз Глож разбира, че това е иконата, която трябвало да намери и да изпълни Божия промисъл, който му е предсказан, като построи на това място църква или манастир в чест на Свети Георги.

Той тръгва със 7000 души войни и помага на Иван Асен II дори да си възвърне престола в столицата Търново. Иван Асен Втори му предлагал богатство и злато, но князът поискал да му разреши да остане и да съгради манастир на мястото, където е намерена иконата. Тогава царят му подарява голяма част от земите, които били негово владение и през 1219 година княз Глож идва за първи път и спира на река Бели Вит на километър от скалата, където сега е манастирът.

Започва да гради храм Света Троица и манастир, поставя там чудодейната икона на Свети Георги. Прави над три метра високи двуметрови каменни стени. Но историческата легенда гласи, че всяка година по необясними причини те се напуквали и всяка година той ги правел отново. Там в дворовете на село Гложене все още се виждат тези основи.

Това място се нарича Градището или Кулата, защото князът възстановил римска кула. През 1230 година той повежда 5 000 воини в битката при Клокотница. След победата на Теодор Комнин се връщат по тези места, отварят вратите на храма, за да отслужат тържествена литургия и виждат, че иконата на Свети Георги я няма.

На сутринта монасите забелязали, че лъч светлина пронизва Градището. Оказало се, че това е отразената светлина от сребърния обков на иконата, а самата тя била на върха на висока скала, там, дето орлите гнездят. Била обърната на изток. Монасите намерили иконата и я върнали в манастира, но на другата сутрин тя пак липсвала. Намерили я на същото място. Това се случило и на третия ден. Три пъти иконата с размер 28 на 24 см, с изобразен Св. Георги върху чимширено дърво, изчезвала от първия манастир и се оказвала на върха на скалата – това показало на монасите къде е мястото на истинския манастир. Затова през 1230 година князът започнал там да гради, на върха на скалата. По-голямата част от материалите са качвани на гръб.

Първият храм, който се въздигнал на отвесната скала е бил еднокорабен, покрит с каменни плочи, но много малък – около 3,5 метра висок и четири на пет метра основи. Съградил този храм, осветил го. В югозападния край издига висока кула, подобна на Балдуиновата на хълма Царевец. После от 1230 до 1253 г. – 23 години гради манастира, чийто закрилник е Свети Георги”, разказва игуменът.

Гложенският манастир е единственият български манастир на висока отвесна скала, вижда се от десетки километри. Прилича на непристъпна крепост на християнството и православието, дори когато кърджалийски и черкезки банди са опожарили района, турците не са могли да превземат манастира и там се спасили оцелелите от околните села и пожара в Тетевен, казва дядо игумен.

Сградата оцелява и при земетресение от над 8 по скалата на Рихтер през 1928 година, при което пострадал еднокорабният храм, запазило се само мястото с иконостаса и чудотворната икона, затова започват градеж на нов храм.

Когато вдигат старите камъни под източния олтарен прозорец намират ствол на дряново дърво - там някога е била намерена иконата и и е бил сложен първият камък.

При северния край намират гроб и по запазените одежди разбират, че това е мястото, където е погребан княз Глож – неговото желание е било да остане на мястото, на което е посветил 30 години от живота си.

Храмът в манастира е варосан, а вътре на малкото пространство са събрани почти всички български светци. Иконостасът тук е от 14-ти век, на майстори от Тревненската дърворезбарска школа, обяснява игуменът, а иконите на Христос и другите, от горния ред на иконостаса са от 17-18 век, останалите са от 19 век, възстановени са в първоначалния си вид.

Чудотворната икона е от 19 век, но не се знае произходът й, посочва Панкратий. През 1835 г. правят сребърна рамка и около иконата с размери 28 на 24 сантиметра допълнително е нарисувано и житието му. Това е храмовата икона.

„Защо е чудотворна иконата ли? Имаме свидетелствата на хора, които са получили изцеление от рак, от левкемия, всичко е документирано, записано е, че всеки, който се моли истински, със силна вяра, получава по божия благодат изцеление”, обяснява игуменът и не подлага думите си на никакво съмнение.

Информацията е предоставена от седмичник "Форум"

Източник/ци: bgfactor.org

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни