Не вярвах, че Живков ще падне, режимът му се беше вкопал в мисленето на много хора – Авторът на първия лустрационен закон

"В България е налице тежък дефицит на характери", казва още в интервю за Дойче веле Георги Панев*

- Очаквахте ли навремето, че Тодор Живков ще падне? И вярвахте ли, че в България ще се случи промяна като тази, започнала през 1989 в страни като Полша и Унгария?

- Отговорът ми е категорично не. Режимът на Живков беше крайно репресивен и се беше здраво вкопчил и в битието, и в мисленето на твърде много  хора. Помислете само - БКП имаше 1 милион членове, една четвърт от които бяха „активни борци против фашизма и капитализма“. На практика голям брой от семействата в страната по един или друг начин бяха свързани с режима. Русофилството сред голяма част от българите също допринасяше да се изключи мисълта, че страната може да скъса с господарите в Кремъл.

- Кога и как влязохте в политиката?

- Още по време на първия голям митинг през ноември 1989 поисках да говоря пред събралото се множество, но се оказа, че за това си имало ред и правила. Веднага след митинга започна публичното възстановяване на ликвидираните по време на комунизма стари партии. Реших да се присъединя към Радикалдемократическата партия, която имаше най-ясна антикомунистическа програма. Две седмици по-късно бях избран за представител на партията в Националния координационен съвет, който в началото на 1990 представи на ръководството на БКП исканията на демократичните сили за насрочване на първите свободни избори за Велико народно събрание. В съзнанието ми са се запечатали митингите в цялата страна, на които присъствах по време на предизборните кампании през 1990- 1991. По нас често летяха камъни, партийни секретари са ме заплашвали с оръжие. Първите редове при срещите с избиратели неизменно бяха заемани от привърженици на демокрацията, а в отстоящия на значително разстояние краен полукръг се събираха нейните най-яростни противници. Най-многолюдна беше групата по средата, която все още не се решаваше да ни подкрепи. Нарекох я „мълчаливото мнозинство“.

- Кои, според Вас, бяха ключовите събития през първата година след свалянето на Живков? И кои бяха най-големите грешки, допуснати от антикомунистическата опозиция през този период?

- Това, което никога няма да забравя, бе гневът на хората по време на протестите срещу продължаващото управление на бившата компартия. Тя се стремеше чрез инфилтрирани в демократичните партии лица всячески да омекоти ударите срещу устоите на нейната хегемония в обществото и икономиката. За целта ръководените от ДС и КГБ централи прилагаха  тактиката за внедряване на твърде креслива с антикомунистическите си изблици агентура. А когато се стигнеше до разобличаване на внедрените хора, на тяхно място идваха по-замаскирани и опасни за демократичните процеси лица. Успехът на тази тактика беше предопределен от липсата на политическа воля да бъдат разкрити сътрудниците на ДС и КГБ. Така енергията на хората от митингите беше използвана за скандирания, а не за конкретни действия по декомунизацията на страната. Тези усилия на върхушката на БКП/БСП бяха илюстрирани с три непрекъснато повтаряни мантри: „И едните, и другите са маскари“, „Демокрация не се прави с недемократични средства“ и „Професионализмът над всичко!". С други думи, в името на „професионализма“ могат да се правят всякакви компромиси.

- Помните ли как тогава си представяхте бъдещето на България - след 10, 20 или 30 години?

- Моята представа, а и представата на всички честни радетели за промяна в България, винаги е била свързана с две фундаментални цели - членството на страната в НАТО и в Европейския съюз. Те вече са постигнати и това несъмнено е заслуга на прехода. Заслуга, която оправдава страданията на хората, допринесли за присъединяването на България към евроатлантическата общност - въпреки усилията на руската имперска политика и нейните марионетки.

- Как се стигна до внесения от Вас през 1992 година Закон за лустрацията в науката и висшето образование? И защо той не прерасна във всеобхватен закон за забрана за заемане на публични длъжности от лица, свързани с комунистическото управление и неговия репресивен апарат?

- Още в началото на 36-тото Народно събрание поставих въпроса за създаването на комисия за разследване на престъпленията на комунистическия режим. Но предложението не срещна нужната подкрепа. Същото важи и за идеята на много депутати от СДС да се напише и внесе всеобхватен закон за лустрация на кадри, свързани с комунистическото управление и неговия репресивен апарат. Сред мнозинството просто нямаше нагласа и политическа воля за подобни законодателни промени, които вече бяха факт в някои бивши соцстрани. Ето защо насочих усилията си към създаване на закон за лустрация в областта, в която съм работил дълги години - наука и висше образование. Пределно ясно ми беше какво представляваха тогава нашите университети и научни институти и кой дерибействаше в тях - бившите партийни секретари и техните обкръжения. Науката и висшето образование продължаваха да бъдат силно идеологизирани, а престъпленията на комунизма бяха тема-табу в учебниците.

В резултат от приемането на закона (отменен три години по-късно по време на управлението на Жан Виденов - б.а.) няколко хиляди бивши партийни секретари бяха принудени да се оттеглят от ръководствата и научните съвети на ВУЗ-овете, но запазиха работните си места. За отбелязване е обаче, че и в този случай се натъкнах на съпротива от страна на министър от кабинета на Филип Димитров. Той поиска да оттегля лустрационния закон, но получи категоричен отказ. Ситуацията се повтори и през 2000 година, когато като депутат от ОДС внесох в Народното събрание проектозакон за обявяването на комунистическия режим за престъпен. Високопоставен член на парламента ултимативно поиска да оттегля чл.5 от закона, с който се сваляше давността върху престъпленията на комунистическия режим. В крайна сметка законът бе гласуван и приет без този член. Въпреки това той получи широк международен отзвук и мисля, че допринесе за присъединяването на България към Европейския съюз. Именно съпротивата срещу законодателните ми инициативи, насочени към декомунизацията на страната, стана повод да заявя от трибуната на пленарната зала: „В България е налице тежък дефицит на характери“. За съжаление в това отношение ситуацията не се е променила съществено.

*Интервюто на Николай Цеков. Заглавието е на Faktor.bg

Източник/ци: https://faktor.bg/

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!

Научете за преследването на Фалун Гонг от ККП (Китайската комунистическа партия)

Преследването на Фалун Гонг: Насилствено потискане на 100 милиона души

Настоящите събития в Китай предоставят ясен избор на длъжностните лица и гражданите в страната, както и на хората по цял свят: подкрепа или противопоставяне на преследването на Фалун Гонг. Историята ще запише избора на всеки човек.

Необходимо ли е да се осъди комунизма: Фотоархив на комунистическите зверства

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...