Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Жаден за печалби, бизнесът забравя историята - уроците от Холокоста са твърде неудобни
Уроците от Холокоста биват забравени в мига, в който замирише на пари, този път от Китай. Нито преследването на различни групи от хора в Китай за убежденията им, нито неотдавнашните разкрития за лагерите на смъртта, използвани за трансплантационни центрове, са охладили желанията на западните компании да правят бизнес с Китай. Каква е цената на тяхната алчност?
Уроците от Холокоста и Бизнес етиката 101 на САЩ изглежда се забравят в мига, когато американските компании влязат на китайския пазар.
В продължение на десетилетия бизнесът наводнява Китай заради евтината му работна ръка. Китай е страна, която е подписала закони за човешките права и труда, но които игнорира, и която е обявила, че има трудово законодателство, но което не зачита.
В Китай, онези, които китайският комунистически режим счита за “врагове на държавата”, биват използвани за неплатен робски труд. Кой може да се конкурира с хора, които имат неограничен достъп до безплатна работна ръка?
Неотдавна някои високотехнологични компании научиха, че могат да спечелят големи пари, като помагат на китайската комунистическа партия (ККП) в усъвършенстването на нейните средства за тирания, и най-вече във възможността й да контролира всичката информация.
Холокоста и неговите бизнес съучастници
Третият райх използва робския труд през годините на Холокоста, като нямаше да успее да осъществи политиката си на изтребване без изричната и безрезервна помощ на местните и международни предприемачи. Бизнесът произвеждаше стоки, които бяха използвани в нацисткия геноцид и използваше жертвите на този геноцид за свои собствени цели.
“Бизнесмените се държаха по категорично негероичен начин по време на нацистката ера”, казва Джонатан Вийсен в своята статия “Петдесет години на забвение и спомени” (Dimensions, без дата). "Повечето от тях, особено ръководителите на по-големите компании, не само избягваха да рискуват живота си за да спасяват евреите, но всъщност извличаха печалба от използването на принудителен и робски труд, от “Арианизация” на еврейското имущество, и ограбване на компаниите в окупираната от нацистите Европа... Алчността караше много ‘аполитични бизнесмени’ да проявяват ненавистно поведение”.
Компании, които участваха активно в Холокоста и тяхната връзка с определени концентрационни лагери, са изброени на http://remember.org/ , и включват AEG, BMW, Shell, Daimler-Benz, Siemens, Ford, Heinkel, I.G. Farben Industries, Krupp, Telefunken и Volkswagen.
Застрахователни компании предадоха застраховки за живот, имуществени и други застраховки на нацисткия режим, който ги обърна в пари. Дълъг списък от застрахователни компании може да бъде открит на http://www.insurance.wa.gov/ , като Германската Alliance, италианската Generali, швейцарската Winterthur са част от компаниите, подчинили се на исканията на нацисткия режим.
"…уважавани професионалисти бяха авангардът на Хитлер. Полицейските служители пренебрегваха своите задължения”, казва Едуин Блек в книгата си “IBM и Холокоста”.
Блек продължава: “Адвокати изкривиха понятията за справедливост, за да създават анти-еврейски закони. Лекари оскверняваха медицинското изкуство...Учени и инженери принизяваха призванието си, за да изобретяват инструменти и идеологии за унищожение”.
Световните медии и правителства мълчаха, а компаниите се криеха зад тогите на корпоративни адвокати, поемайки малка или никаква вина.
Светът се ужаси, когато цялата истина излезе наяве, и гражданите на света се заклеха, че Холокоста никога повече няма да се повтори.
Компаниите, които участваха в Холкоста бяха разкритикувани след Втората световна война. Цената беше висока за някои, но не всички влизаха в това число. Но при всички случаи цената не беше достатъчно висока.
Постоянната политика на ККП за изтребление
Рекордът на ККП за изтребване на невинни хора няма равен на себе си в целия XX век. Броят на убитите от ККП китайски граждани се оценява на 80 до 100 милиона души.
Сред изтребените са интелектуалци, дребни фермери, бизнесмени, будисти, християни, най-малко 1/10 от населението на Тибет – или всеки, за когото ръководителите на ККП биха могли да си въобразят, че ще се противопостави на тяхната власт.
Повечето от избиванията станаха между 1949 г. – идването на ККП на власт - и 1976 г. – краят на Културната революция. През тези години западните фирми като цяло не бяха приети радушно в Маоиски Китай и тяхното съучастие в масовите убийства е минимално.
След смъртта на Мао, Дън Сяопин поведе ККП към отваряне за западния бизнес. Оттогава, сред западните компании има тенденция да се вярва, че ККП се променя, и че това да се “обвържат” с Китай, е мъдра политика. Идеята, че в Китай могат да се правят много пари, направи тази политика още по-основателна.
През юли 1999 г. Джиянг Земин показа на всички, които се интересуваха от това, че почти нищо не се е променило. Той започна кампания за “заличаване” на Фалун Гонг. Тази кампания се превърна в образец за още по-жестоко преследване на християни от домашните църкви и нелегални католици, както и на всеки с независима вяра в Китай.
През март научихме колко далеч е стигнала тази политика на заличаване. Беше разкрито съществуването на концентрационен лагер в място, наречено Суджиатун. От началото на 2000 г в този концлагер приживе са били събирани органи от практикуващите Фалун Гонг.
По-нататъшни разследвания показаха, че не само в района на Суджиатун, а и центровете за трансплантация и болниците в Китай използват като банки за органи практикуващите Фалун Гонг, затворени в местните затвори и лагери.
Военен лекар-ветеран разказа пред Epoch Times, че има 36 подобни на Суджиатун лагера. Никой не знае броя на убитите заради органите им, но имайки предвид което знаем днес, броят им изглежда да е много голям.
Съучастници в тиранията
Нито вече седемгодишното преследване на Фалун Гонг, нито нарастващите репресии на други духовни групи, нито дори неотдавнашните разкрития за лагерите на смъртта, служещи като центрове за трансплантация, не са охладили желанията на западните компании да правят бизнес с Китай.
Volkswagen, която беше принудена да даде големи компенсации на оцелелите от нацисткия Холокост, не научи своя урок. Днес заводите на компанията в Шанхай се придържат към забранената от международните закони дискриминационна политика на китайския режим спрямо Фалун Гонг. Китайският Volkswagen беше критикуван, но отказа да признае своето съучастничество.
На 11 март 2004 г.организацията China Support Network предаде резолюция относно човешките права в Китай на бившия държавен секретар на САЩ, Пауъл, гласяща: “Където режимът на Джиянг Земин е принудил някои международни компании, като Volkswagen, да станат негови съучастници в преследването на Фалун Гонг практикуващи, подлагайки на натиск своите служители да се откажат от практиката си”.
Световната организация за разследване преследването на Фалун Гонг (WOIPFG) разкри доказателства, че обединеното предприятие Sun-Ah от САЩ получава продуктите си от компания в провинция Хенан - Rebecca Hair Products - които се произведени от робски труд в трудовите лагери Шибалие и Ксучан. Според трудовото законодателство на САЩ подобни стоки не могат да влизат в САЩ – но въпреки това те продължават да влизат.
WOIPFG разкри, че председателят на борда на Rebecca Hair Products, Inc., който е главният мениджър и дистрибутор, живее в САЩ. Надзирателят Шън Дзянуей от Трети трудов лагер често казвал: “Преди време, когато трудовият лагер нямаше пари и щеше да бъде затворен, дойдоха много практикуващи Фалун Гонг”.
WOIPFG също посочва, че Пекинската компания Mickey Toys Co. Ltd, компанията от Ланджоу Zhenglin Nongken Food Ltd., а също Jin Printing Co. Ltd. и Qiqihaer Siyou Chemical Industry Co. Ltd.— всички изнасят стоките си в чужбина и всички имат договори с китайски трудови лагери.
Това са само няколко примера за широкоразпространената употреба на робски труд от западни компании.
Cisco даде възможност на ККП да построи най-голямата система за цензура в света. За какво се използва тя? За да се следят тези, които не правят поклони пред китайската комунистическа партия и нейния курс.
Motorola предостави на Китай високотехнологичния Advanced Location Tracing (усъвършенстван следотърсач), който позволи на китайския режим да открива хората, които се укриват от полицията на ККП.
"Репортери без граници" разкриха, че до момента Yahoo е съдействал за хвърлянето в затвора на трима китайски поданици. Компанията предостави информация, която доведе до: 1) арестуване и 10-годишна присъда от 30 април 2003 г. на журналиста Шъ Тао; 2) 4-годишна присъда от ноември 2003 г. на кибер дисидента Дзян Лиджун; и 3) 8-годишна присъда от декември 2003 г. за Ли Джъ, демократично настроен активист и бивш държавен служител.
Google даде възможност на китайския режим да филтрира информация, за която режимът не иска гражданите да знаят.
Google, Yahoo, Microsoft, Cisco и много други по свое желание и съзнателно предоставиха на китайския режим инструменти, с които той да преследва собствения си народ, да крие от него истината и да поддържа властта си.
Тези четири компании бяха критикувани по време на заседанията на Американския конгрес; даден им бе шансът да прекратят корумпираното си поведение. Но те не направиха подобна крачка публично.
Никой не се поучи от последиците на Холокоста. Какво ще стане, когато китайският режим падне и народът им потърси сметка? Какво ще пледират, когато свободният китайски народ направи своя избор за Нюрнбергския съдебен процес на XXI век?
Източник/ци: Epoch Times (theepochtimes.com)
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!