Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Земна цивилизация преди 2 милиарда години?

Може ли преди 2 милиарда години да е имало високо напреднала цивилизация на Земята, която да е използвала ядрената енергия произвеждана от намерените днес вкаменени атомни реактори в западно-африканската република Габон?

Ако се напише думата "oklo" като ключова дума за търсене в Интернет, ще се появят многочислени и интересни уебстраници посветени на ядрените реактори на Окло. Една от тях е тази на Офиса за Справяне с Цивилен Радиоактивен Отпадък (OCRWM) в щата Юка, Невада (САЩ).

На своята уебстраница те обясняват, че процесът на ядрена реакция не е елементарен. В атомните електроцентрали той се осъществява посредством разбиване на урановите атоми, при което се отделя енергия във формата на топлина, както и неутрони продължаващи да разбиват други атоми,  известно като верижна ядрена реакция. Но за да се поддържа и контролира този процес в атомните електроцентрали е известно, че се изисква участието на много учени и технически персонал.

Затова през 1972 г. изненадата бе голяма, когато френският физик Франсис Перин обяви, че първите ядрени реактори на Земята не са създадени от нас.  

Става дума за известните като „Вкаменените реактори на Окло” петнадесет атомни реактора намерени на три различни места в рудниците Окло в западно-африканската държава Габон,  които са съществували преди 2 милиарда години и са функционирали в продължение на милиони години.

Това беше открито от френски учени, които забелязали, че пробите на урана от мината Окло в Габон са странни. Някои от тези проби имали неестествено ниско количество от изотопа У-235, който може да поддържа верижна реакция. Този изотоп обикновено се среща рядко в природата, но на места уранът намерен в Окло съдържал само половината от количеството на изотопа, който би трябвало да бъде там.  

Когато чули това учените от другите страни били първоначално скептични. Някои предложили обяснението, че липсващите там количества на уранов изотоп У-235 са в резултат на тяхното разпадане с времето, а не от ядрените реакции. "Как може да съществуват ядрени реакции в природата, когато за изграждането на един ядрен реактор се изискват прецизните знания и умения на инженерството и физиката?" се питали учените.

Но Перин и колегите му потвърдили, че уран с нива на изотопите като в Окло могат да се намерят единствено в употребените вече ядрени отпадъци на съвременните атомни реактори, с това заключавайки, че подобен процес е ставал някога в днешен Габон.

Уранът съдържащ се в Земята е основно във формата на два изотопа. Те са така наречените изотопи У-238 и У-235. С времето те претърпяват радиоактивно разпадане, което става с различна скорост. Така например У-235 се разпада над шест пъти по-бързо от У-238, като с времето пропорцията на У-235 към У-238 намалява.

Обикновено съотношението на уранови изотопи е еднакво във всички уранови руди, независимо дали те са от Земята, Луната или от отломките на метеорити. Затова учените вярват, че оригиналните пропорции на тези изотопи са еднакви в цялата Слънчева система. В момента У-238 представлява 99.3% от общото количество уранови изотопи, а У-235 е около 0.7%. Всяка промяна в това съотношение (какъвто е и случаят в Окло) говори за процес на неестествено радиоактивно разпадане.

Земна цивилизация преди 2 милиарда години?

(Image: www.ocrwm.doe.gov)

Освен това, когато учените изследваха скалите около Окло установиха, че водата просмукваща се надолу чрез цепнатините на скалите е играла ключова роля в ядрения процес там. Тя е забавяла отделящите се от урана неутрони така, че те да могат да ударят и разбиват други атоми. Когато температурата от тази реакция е ставала твърде висока, водата се е превръщала в пара и е преставала да забавя неутроните, при което те започвали да се отделят от урана с такава висока скорост, че не са успявали да ударят и разбиват нови атоми. В резултат на това ядрената реакция се забавяла докато водата се охлади. Тогава процесът започвал отново.

Другият феномен от ядрените реактори отпреди 2 милиарда години е разрешаването на проблема с техните отпадъци.  Те са се акумулирали на место в утаечните скали, като тези скали не са позволили вредните радиоактивни остатъци да се разтворят или да се разпространят с подводните води.

Съвременните ядрени реактори също произвеждат радиоактивни отпадъци и вторични продукти. Затова уникалният начин, по който дълготрайните отпадъци от работата на ядрените реактори в Окло са били изолирани на мястото където са били произведени, е от особен интерес за учените, които се занимават с безопасното изхвърляне на тези опасни отпадъци днес.     

Феноменът Окло е действително уникален и провокира много въпроси. Най-вече философски. Като например, кой може да е имал нужда преди 2 милиарда години от енергията произведена от тези реактори? Ако се приеме хипотезата, че те са просто природен феномен, то не противоречи ли това на знанията ни за природата, че тя не толерира за дълги периоди от време неща които имат разрушителен ефект, каквато е радиоактивността например. Това ни отвежда до предположението, че преди 2 милиарда години може би също е имало цивилизация. Но какво е станало с нея? И къде бихме могли да вмъкнем тази брънка от историята на Земята ни в теорията на Дарвин за еволюцията на видовете, според която по това време обитателите на Земята би трябвало да са били микроорганизми?...

Източник/ци: OCRWM

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!