The Wall Street Journal: Путин е новият цар на Сирия

Турското настъпление, започнало в Северна Сирия заедно с представители на сунитски ислямистки групировки, имаше предсказуем ефект и в резултат от него кюрдите, които по-рано бяха съюзници на Вашингтон, бяха принудени да се обърнат за помощ към президента Башар Асад. Според информациите около 10 хиляди мирни кюрди вече са били принудени да напуснат домовете си, спасявайки се от настъпващите турски военни и техните ислямистки протежета, пише американското издание The Wall Street Journal, цитирано от "Фокус".

Асад вече е разположил войските си в градовете Тал Тамър, Манбидж, Табка и Кобани, които по-рано се намираха под контрола на кюрдските формирования. Детайлите на предполагаемата сделка, която ще затвърди подчинението на сирийските кюрди на сирийския президент, вече започнаха да се проявяват.
Турската офанзива продължава, но не донесе много успех. САЩ все още продължават да изтеглят своите войници и ги изпращат на безопасно място в Иракски Кюрдистан.

В момента Владимир Путин се превръща в необходим стратегически арбитър в Сирия. Нито едно парче от тази разделена шахматна дъска не може да се движи днес без участието на Путин. Режимът на Асад дължи своето оцеляване на подкрепата на Москва от въздуха, която започна през септември 2015 г. Авторът на тези редове, както и други журналисти, работили в Дамаск, отбелязват безнаказаността, с която действат руските военни и други представители на Русия. Всъщност те са извън зоната на контрол на местните власти.

Москва назначи важни командири в сирийските служби за сигурност. Влиятелният и широко известен полковник Сухейл Хасан, командир на отрядите „Тигри“ е главният сред тях. Освен самия Асад, полковник Хасан е единственият сирийския офицер, който бе оканен на среща с Путин по време на посещението му на руската военновъздушна база Хмеймим в края на 2017 година за участие в тържествените мероприятия по повод впечатляващите победи в борбата с „Ислямска държава“.
Освен това Русия вкара своите офицери в състава на Сирийската арабска армия, включително в Пети щурмови корпус. Дани Макки, британски анализатор и експерт по Сирия, съобщи в понеделник, че сключеното между Асад и кюрдите споразумение включва точка за „разпускане на СДС“ – оглавяваните от кюрдите „Сирийски демократични сили (СДС) – „а всички кюрдски войници и военни групировки става част от 5-ти Корпус (Щурмовия Легион) под руски контрол“.

Трябва да спрете за малко и да помислите какво значи всичко това. В състава на СДС влизат около 100 хиляди опитни бойци. Доскоро СДС беше единствената въоръжена групировка, която можеше да оперира на изток от река Ефрат. От края на 2015-та година, когато Силите със специално назначение на САЩ им помогнаха да се появят на бял свят, съставните части на СДС – кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG), както и асирийските християнски сили и представителите на арабските племенни опълчения – воюваха под едно знаме. В хода на победоносните кампании по възстановяването на контрола над териториите, окупирани от „Ислямска държава“, СДС бяха основният играч, както и партньор на САЩ на земята. И изведнъж тази мощна армия, както изглежда, сега преминава под контрола на Русия.
Кюрдите все още имат работеща гражданска администрация на изток от Ефрат. Слабата им надежда е в това да запазят колкото може повече от автономията, която придобиха с такъв труд в периода след 2012 година. Баасистките режими – на Асад, както и на Саддам Хюсеин – се отличават с неумолимо отношение към сепаратистките етнически проекти, особено към кюрдските. Но управляващата кюрдска партия в Източна Сирия има свое представителство в Москва. Въпросът за обосноваността на подобен род надежди зависи от Русия. Вече няма никой друг.
Турция също зависи от Русия за това тя да подкрепи проекта й в северната част на Сирия. Засега не е ясно, дали Русия е знаела предварително за турската операция. Действията на Турция предизвикаха съществено изменение на ситуацията – и най-вече изтеглянето на американските войници, както и бързото преминаване на кюрдите под крилото на Ассад и по този начин Анкара поднесе на Москва два подаръка, които Кремъл отдавна се стреми да получи.
Обаче сега, ставайки фактически арбитър, Русия ще бъде изправена пред много трудна задача. Тя трябва да вземе твърда позиция срещу твърде амбициозния турски проект, чието изпълнение може да предизвика хаос и дори война между Асад и Ердоган на изток от Ефрат. В същото време Москва очаква да позволи на Турция да получи достатъчна част от облагите, за да ускори излизането й от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и сближаването с Русия.
За да изпълни тези планове, Русия трябва първо да сплаши турците, а след това частично да им съдейства. Москва през последните две години успешно извърши тази сложна маневра на запад от Ефрат. Сега тя ще се опита да направи това на източния му бряг, тъй като американските военни напускат Сирия.

Но все още има Израел - и Иран. След изтеглянето на американците (с изключение на запазеното им присъствие в Ат Танф), фактически американският контрол върху въздушното пространство в източна Сирия също спира. Представители на СДС молят да се създаде руска зона за полети над Източна Сирия, която да защити кюрдите от турските военновъздушни сили.
Ако Израел иска да продължи подполната си война срещу доставките на иранско оръжие и създаването на подходяща инфраструктура в Сирия, тогава може да направи това само с разрешение на Русия в зоната, където Русия има най-мощните карти в ръката си днес. Трябва да очакваме чести совалки в Москва на премиера на Израел, независимо от това кой ще бъде той.
Асад, кюрдите, Турция и Израел - всички до голяма степен зависят от одобрението на Москва за осигуряване на техните интереси в Сирия. Този резултат беше запечатан тази седмица с помощта на удачно развитие - и в същото време не беше изстрелян нито един руски куршум. Всички пътища към Сирия сега минават през Москва. Малко вероятно е Путин да може да разчита на нещо повече.

Авторът Джонатан Спайър е директор на Близкоизточния център за журналистика и анализ; освен това той е научен сътрудник на Ерусалимския институт за стратегия и сигурност, както и на Близкоизточния форум. Автор е на книги за сирийския конфликт.

Източник/ци: http://epicenter.bg/

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни