Преговорите на Турция за покупки на газ от САЩ с фиксирано споразумение за 10 г. и в момент, когато на Анкара е необходима чуждестранна валута (като се има предвид, че 20% от плащанията от Газпром се извършват в местни валути) показват промяна в политиката на Ердоган.
В интервю за британския вестник Financial Times министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар заяви, че са водени преговори с ExxonMobil за внос на 2,5 милиона тона втечнен природен газ годишно за Турция. Според Байрактар, споразумението се планира да бъде за 10 години и Турция ще плаща 1,1 милиарда долара годишно на Exxon.
Защо Турция обърна към САЩ за диверсификация на доставчиците си
Дялът на САЩ в пазара на природен газ на Турция е променлив. Според данни на Регулаторния орган на енергийния пазар (EPDK), цитирани от Gazete Duvar, Анкара е внесла 50 милиарда кубически метра газ през 2023 г. 14 270 милиарда кубични метра от този газ е втечнен, докато останалите 36 213 милиарда кубични метра са транспортирани по тръбопроводи.
Делът на втечнения природен газ е 28,37%, а делът на газа по тръбопроводите е 71,73%. През 2022 г. Турция е внесла 54 милиарда кубически метра газ, 27,75 % от които втечнен. Трябва да се отбележи, че лъвският пай е отишъл в Русия и през двете години. Докато делът на газа, доставен от Русия, е 39% през 2022 г., той се е увеличил до 43% през 2023 г. Русия запазва позицията си, докато делът на втечнения природен газ във вноса на газ се увеличава. Къде се намират САЩ в тази картина?
Обменът на газ между САЩ и Турция започна през 2016 г., след като САЩ отмениха забраната за износ през 2015 г. и започнаха да изнасят газ за световния пазар през същата година. Ако се върнем към 2016 г., Турция закупи 243 милиона кубически метра газ от САЩ, което означава, че САЩ навлязоха на турския пазар с дял от 0,53%. Този дял се увеличи до 10% през 2022 г., т.е. САЩ видимо са увеличили дела си за кратък период от 6 години. Този процент варира между 6 и 7% през 2023 г.
Трябва да се отбележи, че колебанията на спот пазара на втечнен природен газ са често срещани заради причини като появата на нови участници, доставящи газ на по-достъпни цени или препродажба на закупен втечнен природен газ. Например, Турция през 2023 г. е купувала втечнен природен газ на различни цени от участници като Франция, Норвегия и Мозамбик. И така, ако вече има такова разнообразие и промяна на участниците, какво има предвид Байрактар под диверсификация на доставчиците?
Целта е намаляване на дяловете на Русия и Иран
Повече от 70% от 50 милиарда кубични метра газ, внесени през 2023 г., са дошли по тръбопроводи (Русия, Иран и Азербайджан). Според енергийния министър на Турция Алпарслан Байрактар графиците за подновяване на дългосрочните договори с Иран и Русия ще дойдат през следващите няколко години.
Делът на Иран е променлив, но не надвишава 20%. Русия, от друга страна, има среден дял от 40% на турския пазар чрез „Син поток“ и „Турски поток“. Дългосрочен договор за американски газ би създал алтернатива на руския. Тук обаче възникват три въпроса.
Първо, ако е имало такава зависимост от Русия, защо Турция е чакала толкова време, за да вземе мерки? Русия е основният участник, доставящ газ на Турция от 1987 г.
Второ, Турция зависи от Русия не само за доставките на природен газ. Какво ще се случи с АЕЦ „Аккую“? „Аккую“ е първата атомна електроцентрала на Турция. Проектът е на стойност 20 млрд. долара. Централата се състои от 4 реактора с обща мощност 4800 мегавата. Проектът се реализира от компанията „Аккую нуклеар“, в която над 99% от акциите са собственост на руската „Росатом“. Първият реактор ще започне да произвежда електроенергия тази година, останалите три блока трябва да започнат да функционират до 2026 г.
Освен това, ще бъдат ли достатъчни 3 млрд. куб. м газ, идващи от САЩ на годишна база, за да изместят руския газ? „Много малко вероятно“, коментира икономическият анализатор Мухдан Саглам за Gazete Duvar.
За САЩ беше трудно да установят господство в Европа, докато доминиращите участници на пазара бяха Русия, Норвегия и Катар. От друга страна, САЩ, независимо от пазарната динамика, се противопоставиха на преговорите за природен газ между СССР и Европа дори по време на облекчаването на Студената война, но в един момент трябваше да се примирят. След края на Студената война Русия засили позициите си на европейския пазар.
След 2015 г. САЩ постепенно започнаха да навлизат на европейския газов пазар.
След началото на войната в Украйна последваха санкции срещу руския газ, а през септември 2022 г. и взривове на газопроводите „Северен поток“ за газ от Русия до Германия.
Данните показват, че докато 26% от общия внос на газ в ЕС през 2021 г. беше втечнен природен газ, той се увеличи до 42% и няма да е изненада, ако достигне 50% през 2024 г. През същата година лъвският дял от вноса на втечнен природен газ отиде в САЩ.
Износът на американски шистов газ се превърна в нов инструмент за намаляване на мощта на Русия. Докато САЩ казваха на висок глас на своите съюзници „Не купувайте газ от Русия“, те може би казаха шепнешком „Можете да го купите от нас“, което е в съответствие с методите на САЩ, които преплитат икономика и геополитика.
С други думи, енергийната сигурност и перспективата за сигурност на НАТО може да се приравни със закупуването на газ от САЩ. Ако това разсъждение не е правилно, Анкара трябва да обясни с кого разговаря освен със САЩ за 10-годишно споразумение (може да е Катар, може да е Египет), каква цена е получила от тях и според какви критерии САЩ бяха определени за привлекателен доставчик. Диверсификацията на доставчиците на Турция е разбираема стъпка, но тя изисква отговори на горните въпроси, коментира турският енергиен анализатор Мухдан Саглам.